Производството е по реда на

чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.

131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от Г. Н. Г. от гр. В., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "ГЕЦ - Г. Г.", срещу решение № 602/01.06.06г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 611/05г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДАПВ № 2974/15.12.04г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 71/28.02.05г. на Регионалния данъчен директор при РДД-гр. В..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни касационни оснсования по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, съдът не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните. Незаконосъобразен е изводът му, че са налице и двете предпоставки по чл. 30,ал.1 от ЗОДФЛ за облагане с патентен данък. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрск. Бонев оспорва същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил

ДАПВ № 2974/15.12.04г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 71/28.02.05г. на...