Производство по реда на чл. 33 и сл., във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Б. и И. А. А. и двамата от гр. В., срещу решение № 65/10.01.2006 г. постановено по адм. дело № 418/2005 г. на Врачанския окръжен съд.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предложение първо и второ от ГПК, приложим в настоящото производство според препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че съдът се е произнесъл без спорът да е изяснен от фактическа страна. Сочи се, че заповед № 930/16.04.2004 г. на кмета на община В., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на М. П. е признато право на собственост върху процесния имот не е влязла в сила, тъй като не е връчена по надлежния ред на някой от наследниците на Н. Н. Ч.и. Ето защо процесната заповед е опорочена, тъй като настоящите касатори не са участвали в административното производство по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на съдебното решение и делото се върне за ново разглеждане.

Ответникът - кметът на община В. не взема становище по касационната жалба, както в срока по чл. 218г от ГПК, така и в с. з., в което не се явява и представлява.

Заинтересованата страна - М. Ц. П. от гр. В. оспорва касационната жалба в представено в срока по чл. 218г от ГПК възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът обосновано е приел, че предмет на производството е законосъобразността на определената оценка на земеделската земя, а не законосъобразността на заповед № 930 от 16.04.2004 г. на кмета на общината, с която е признато правото да се придобие собственост върху земеделска земя. Оплакванията в тази част на касационната жалба са неотносими към спора. Правилно е прието също, че е спазена процедурата във връзка с изготвянето на оценката. Земеделската земя е категоризирана и оценката е в съответствие със законовите изисквания.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото с оглед касационните оплаквания на основание чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (неточно посочено като производство по § 30, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ), във връзка с чл. 33 и сл. от ЗАП Врачанският окръжен съд е отхвърлил, като неоснователна и недоказана жалбата на Н. Б. и И. А. срещу заповед № 1038/29.08.2005 г., с която кметът на община В. на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (неточно посочена, като издадена на правно основание § 30, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) е определил текущата пазарна цена на имот кад. № 9630161 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. В., м. "Мачкин дол", с площ 0.500 дка, в размер на 63 лв.

За да мотивира този резултат съдът е приел, че оплакванията на жалбоподателите по същество се отнасят до заповед № 930/16.04.2004 г., с която на ползвателя на имота - М. П. е признато на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ правото да придобие собствеността върху него и те са неотносими към административноправния спор, тъй като са извън предмета му. Обжалваната заповед е издадена при съобразяване критериите за законосъобразност на административните актове по чл. 41, ал. 3 от ЗАП. Решението на Врачанския окръжен съд е неправилно.

Съгласно разпоредбата на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приложима в настоящия случай, правото на ползване на ползвателите с права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се трансформира в право на собственост чрез заплащане цената на земята. За целта следва да е налице приключила процедура за придобиването на собствеността върху предоставения за ползване имот, а именно да е издадена заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която да е признато правото да се придобие собственост върху земеделската земя и след влизане в сила на същата, да се изготви оценка за имота, която се утвърждава с друга заповед на същия административен орган по § 62, ал. 4 от същия правилник. Всяка от заповедите подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на ЗАП.

Във връзка с това правилни са изводите на съда, че предмет на образуваното пред него производство, не е законосъобразността на заповедта с правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която се признава на ползвателя правото да придобие собствеността върху земята. Тя подлежи на контрол за законосъобразност в отделно съдебноадминистративно производство по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка със ЗАП, в което се изследват обстоятелствата относно признаване правото на ползвателя да придобие правото на собственост върху земеделската земя. Влизането й в сила обаче

е изрично предвидено в § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като условие за издаване на последващата заповед на кмета, с която се утвърждава оценката, изготвена от техническата служба на общината, каквато е процесната. В случая по делото липсват доказателства за това дали предходната заповед е съобщена на заинтересованите страни и дали е влязла в сила, поради което съдът, без да изложи мотиви в тази насока, необосновано е приел, че същата е влязла в сила, а оттам и че процесната заповед е законосъобразна.

Като е постановил решението си без да е събрал всички относими доказателства, т. е. при неизяснен от фактическа страна спор, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 188, ал. 1, във връзка с чл. 186 от ГПК.

Това налага решението да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде приобщена като относимо по делото доказателство, заповед № 930/16.04.2004 г. на кмета на община В., като се установи дали същата е влязла в сила и е придобила качеството на стабилен административен акт, което предпоставя издаване на обжалваната заповед с правно основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Ето защо и на основание чл. 40, ал. 2, изречение първо от ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 65/10.01.2006 г. постановено по адм. дело № 418/2005 г. на Врачанския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Г.К.