О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42
София, 07.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 612 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № VI-170 от 24.01.2022 г. по ч. гр. д. № 29/2022 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено определение № 264322 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 816/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба на М. Т. Д. и Р. К. Д. срещу [община] и Й. И. К. за приемане за установено, че част от 3398 кв. м. от имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], [община], целият с площ от 103547 кв. м., е неправилно заснета в КККР като пасище-мера, общинска собственост, а всъщност била държавен поземлен фонд, както и да бъде установено в отношенията между ищците и Й. И. К., че част от имот с идентификатор ..... с площ от 1500 км. м. е неправилно заснета в КККР като нива, собственост на ответника, а всъщност е държавен поземлен фонд.
Въззивният съд е констатирал, че върнатата искова молба се основава на следните твърдения: че ищците са закупили с фактура № 913 от 07.09.1994 г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС постройка – овчарско жилище с кошара-овчарник; че ползват незастроената част като прилежаща площ към постройките; че тази площ е държавна собственост, съгласно §12 ПЗР на ЗСПЗЗ и че имат право да я изкупят, съгласно чл.56а ППЗСПЗЗ; че КККР на [населено място] съдържа непълнота, тъй като в нея не е заснет прилежащият терен към сградите, а той попада в двата имота на ответниците. Искането за отстраняване на непълнотата в кадастралната карта е обосновано с възможността ищците да закупят прилежащата площ към техните сгради или да я придобият по давност при отпадане на мораториума за това.
При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като с него ищците предявяват чужди права – да установят по отношение на ответниците, че спорната площ е държавна собственост, което е недопустимо съгласно чл.26, ал.2 ГПК. Прието е за неоснователно виждането на ищците, че имат правен интерес от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като процедурата по закупуване на прилежащата площ към техните сгради започва със скица от кадастъра и затова е необходимо да се установи непълнотата в кадастралната карта. Посочено е, че процедурата по чл.56а ППЗСПЗЗ започва с подаване на заявление от правоимащото лице, което няма задължение да представя заснета в кадастралната карта прилежаща площ. Тази прилежаща площ се определя от посочените в нормата държавни органи и служби в процедура със сложен фактически състав, а не от правоимащото лице.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците М. Т. Д. и Р. К. Д..
Жалбоподателите считат, че само ако проведат успешно иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, в който са привлекли държавата като трето лице помагач, ще могат да се възползват от правата си по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и да закупят прилежащия терен без провеждане на търг и с компенсаторни записи или по избран от тях начин. Искат да докажат, че КККР не установява правилно нито вида на спорните терени, нито квадратурата, нито границите, нито трайното им предназначение. Без настоящото производство по чл.54, ал.2 ЗКИР те не биха могли да се снабдят със скица и да започнат процедура по изкупуване на прилежащата площ към сградите. Преди да се стигне до заявление по чл.56а ППЗСПЗЗ трябва да се мине през процедурата по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ за изработване на план на новообразуваните имоти, което се възлага или на собствениците на сгради в случаите по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ или на съответната служба „Земеделие“ в случаите по чл.27, ал.6 и 8 ЗСПЗЗ. Изработването на самия план обаче винаги започва със скица, която е извадка от кадастралната карта. Затова първо трябва да бъде отстранена непълнотата в кадастралната карта.
Жалбоподателите поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Ищецът, който може да придобие права, ако отрече правата на ответника, свои или чужди права предявява;
2. Непълнотата и грешката в кадастралната карта препятстват ли възможността за лицата, които имат права по чл.56а ППЗСПЗЗ, да закупят прилежащата площ или да я придобият по давност при отпадане на мораториума на НС за това;
3. Отрицателният установителен иск, че [община] не е собственик на терена, преюдициален ли е по отношение на положителния установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР;
4. Правото по чл.56а ППЗСПЗЗ за закупуване на прилежащия терен към сгради или за придобиването му по давност може ли да бъде въведено като предмет на делото и да бъде защитено косвено чрез оспорване на правото на собственост на ответниците – община и частно лице;
5. Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск, при положение, че ответниците претендират спорното вещно право, но ищците не могат да предявят положителен иск за същото вещно право, тъй като отричането на правата на ответниците има преюдициално значение за отстраняване на непълнота в кадастралната карта, от което зависи придобиване на права от ищците.
6. Противоречи ли обжалваното определение на приетото в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че предвидената възможност за придобиване на реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта, изисква тези части да могат да бъдат предмет на самостоятелна защита чрез искове за собственост.
По изброените въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 се поддържа по следния въпрос: При влязла в сила кадастрална карта, в която не е отразен стопански двор по реда на чл.45 ППЗСПЗЗ, лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат ли право на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за промяна на КККР, ако не заявяват собственически права върху земята, а възнамеряват да закупят същата, евентуално да я придобият по давност при отпадане на мораториума. Във връзка с този въпрос жалбоподателите развиват доводи, които черпят от решение № 153 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2018 г., I г. о.
Съставът на ВКС приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение на Бургаския окръжен съд е в пълно съответствие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което не възниква посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че искът с правна квалификация чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/ е положителен установителен иск за собственост; че предмет на делото по този иск може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; че когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е отразен като част от поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди непълнота на кадастралната карта/, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. Въззивният съд е констатирал, че ищците не твърдят да са собственици на спорната реална част от имот, поради което, в съответствие с тълкувателното решение, е приел, че този иск е недопустим, тъй като с него се бранят чужди права – на държавата. В съответствие с тълкувателното решение е идеята, на която се основава обжалваното определение, че първо трябва да се проведе процедурата по чл.56а ППЗСПЗЗ и ищците да закупят прилежащата площ към собствените им сгради и едва тогава могат да инициират административна процедура по чл.54, ал.1 или съдебна по чл.54, ал.2 ЗКИР за отстраняване на непълнота в кадастралната карта и нанасяне на закупения имот в картата. Само при предявен отрицателен установителен иск за собственост правният интерес може да се основава на очакване за придобиване в бъдеще на права върху спорния имот, в случай, че бъдат отречени правата на ответника - ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК. В настоящия случай обаче предявеният иск не е отрицателен установителен, а иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, който е положителен установителен, затова даденото разрешение на посоченото тълкувателно решение не може да се пренесе към настоящия спор. Въпрос № 1 в изложението към жалбата неправилно свързва спора по настоящото дело с ТР № 8 по тълк. д. № 8/2012 г., което по изложените съображения е неприложимо. По въпрос № 2 – съобразно изложеното по-горе лицата, които имат право по чл.56а ППЗСПЗЗ, първо трябва да го упражнят или да придобият по давност прилежащите площи към сградите, закупени от ликвидационния съвет /при отпадане на мораториума по §1 ЗИД ЗС от 2006 г. с последващи изменения/, преди да поискат нанасяне на придобития имот в кадастралната карта по административен или по съдебен ред. В настоящия случай искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се основава на бъдещи, а не на вече възникнали права. Въпрос № 3 не е обуславящ по настоящото дело и въззивният съд не е дал и не е бил длъжен да даде отговор на този въпрос. Отговорът се съдържа в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че в рамките на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се разглежда спорът чия собственост – на ищеца или на ответника, е имотът, който не е нанесен в кадастралната основа или по отношение на който има грешка в нея. Затова ищецът по чл.54, ал.2 ЗКИР, който твърди, че е собственик на спорния имот, не е длъжен преди това да отрича правото на собственост на ответника чрез успешно провеждане на отрицателен установителен иск за собственост. По въпрос № 4 – по изложените по-горе съображения ищец по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР може да бъде само този, който твърди че е собственик на спорния имот на някакво придобивно основание, но не и този, който очаква да придобие права върху имота в бъдеще. Същото се отнася и за въпроси № 5 и № 6, които също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали при влязла в сила кадастрална карта, в която не е отразен стопански двор по реда на чл.45 ППЗСПЗЗ, лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ имат право на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за промяна на КККР, ако не заявяват собственически права върху земята, а възнамеряват да закупят същата, евентуално да я придобият по давност при отпадане на мораториума. Този въпрос се свързва с неправилното виждане на жалбоподателите, че преди да бъде попълнена кадастралната карта с имота, който те очакват да закупят по реда на чл.56а ППЗСПЗЗ, те не могат да се снабдят със скица по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ и поради това не могат да започнат процедурата по закупуването. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като нормативната уредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Посоченото от жалбоподателите решение № 153 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2018 г., I г. о., не подкрепя, а напротив – оборва изложеното по-горе тяхно виждане. В решението е отречено становището, че договорът, с който ликвидационният съвет прехвърля собствеността върху сграда на ТКЗС ведно с правото на собственост върху застроената и прилежаща площ от земята, е нищожен поради невъзможен предмет, ако прилежащата площ не е била определена по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ - с протокол и заверена скица от регионалните служби „Земя и земеползване“. Прието е, че след като към момента на сключване на договора земята и сградата съществуват в реалната действителност, не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност за установяване на застроената площ и нормативно необходимата прилежаща площ към сградата. Изводът от това решение е, че процедурата по изкупуване по чл.56а ППЗСПЗЗ може да се проведе и преди в кадастралната основа да се нанесе като самостоятелен имот прилежащата площ към изкупените сгради на организациите по § 12 ПЗР на ППЗСПЗЗ. В този случай договорът за закупуване на земята няма да е нищожен. Към тези мотиви и във връзка с настоящия случай следва да се добави и това, че според законодателната уредба подаването на молба за изкупуване по чл.56а ППЗСПЗЗ е основание за изработване на плана по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.56а, ал.4, т.5 ППЗСПЗЗ в задължение на областната служба „Земеделие“ е да комплектова преписката за изкупуване, като приложи определени документи, включително и протокол за определяне на прилежащите площи към сградите и/или съоръженията, изготвен в изпълнение на чл. 45, ал. 5, или влязла в сила заповед на кмета за одобряване на план за регулация и влязла в сила заповед по чл.45, ал.6.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като при прочита му не се откриват груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VI-170 от 24.01.2022 г. по ч. гр. д. № 29/2022 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: