О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93София, 07.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3260 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 263119 от 17.05.2021 г. по в. гр. д. № 8752/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 346870 от 23.02.2017 г. по в. гр. д. 43942/2014 г. на Софийски районен съд, с което е била допусната делба на дворно място, съставляващо УПИ X.-..... от кв. 265 по плана на [населено място], цялото с площ от 430 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 16 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор ..... с площ от 389 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ....., състояща се от мазе и складови помещения в сутеренния етаж, стая, хол, кухня и сервизни помещения на първия етаж, със застроена площот 72 кв. м., без лятна кухня, находяща се в дворното място, между съсобственици С. Л. К. и С. Н. М., при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. По време на брака си те са продали с нотариален акт от 22.03.1999 г. апартамент № ...... в[жк], притежаван от тях в СИО, за сумата от 17 398 000 неденоминирани лева, а на 11.05.1999 г. са продали втори апартамент № 40 в същия квартал, лична собственост на С. К., за сумата от 17 847 800 неденоминирани лева.
На 02.03.1999 г. двамата съпрузи са сключили предварителен договор за закупуване на процесното дворно място и къща за сумата от 15 000 щ. д. При подписване на договора купувачът е заплатил капаро от 1500 щ. д. Окончателният договор е оформен с нотариален акт № ..... от 05.07.1999 г., в който вписаната продажна цена е 2 666, 60 лв.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото синове на страните А. К. и Л. К.. Приел е, че независимо от възможната им заинтересованост от изхода на спора, техните показания следва да се кредитират, тъй като са логични и непротиворечиви помежду си и не са опровергани от други доказателства по делото. Тъй като свидетелите са деца на страните, житейски логично е те да имат преки възприятия по отношение на релевантните за спора обстоятелства относно произхода на средствата за закупуване на процесните делбени имоти. Според двамата свидетели имотът в [населено място] е бил закупен единствено със средствата, придобити от техните родители след продажбата на общия им апартамент. Получената от ищеца продажна цена на личния му апартамент е била използвана от него за собствени нужди – закупуване на бус, на лодка и рибарски принадлежности. Ремонтът и обзавеждането на къщата били извършени със средства на ответницата, както и с труд и лични средства на двамата свидетели. Ищецът участвал с личен труд при извършване на ремонта на имота.
При тези данни съдът е приел от правна страна следното:
Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че е вложил лични средства при закупуване на делбения имот. За да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност /СИО/, следва да се представят доказателства, оборващи презумпцията на чл.21, ал.3 СК /чл.19, ал.3 СК отм/. Доказателствената тежест е на този, който цели оборването на презумпцията. Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ. За заварени от новия СК бракове се прилага законовият режим на СИО, щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. В случая бракът между страните по делото е заварен по смисъла на СК от 2009 г. и няма данни същите да са уредили отношенията си с брачен договор или да са избрали режим на разделност. Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовият режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането. С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер на вложените в придобиването средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск или възражение за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно доказване личния характер на вложените в придобиването средства.
Съдът се е позовал на практика на ВКС - решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, I ГО, решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., І ГО, в които се приема, че законовата презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. Изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/ не може да почива на предположения.
Прието е, че в настоящия случай правото на собственост върху процесния имот е придобито по време на брака с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт от 05.07.1999 г., следователно спорният недвижим имот формално попада под режима на съпружеската имуществена общност. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил по реда на пълното и главно доказване, че за придобиване на собствеността върху имота са вложени негови лични средства /не е ангажирал никакви доказателства за произхода на средствата, с които е платена цената по договора за покупко-продажба и конкретно, че е платена със средствата, които той е получил от продажбата на апартамент, негова лична собственост/. Обстоятелството, че като купувач по процесния договор е участвал само съпругът, включително че само той е бил страна по предварителния договор за покупко-продажба на същия имот и само той е платил продажната цена, нямат значение за извода за придобиването на имота в режим на СИО, тъй като тези факти не са предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 или в друга разпоредба на СК от 1985 г. (отм.) като изключващи придобиването на имота в СИО. Ответницата изрично е възразила в отговора на исковата молба, че продажната цена е заплатена със семейни средства, представляващи получената от страните сума по договора за продажба от 22.03.1999 г. на притежавания от двамата съпрузи апартамент в режим на СИО. От събраните по делото гласни доказателства се налага извод, че ответницата е провела насрещно доказване, внасящо съмнение в осъществяването на твърдените от ищеца факти, от които той черпи права. Изводът, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/, не може да почива на предположения. Действително, по делото са събрани доказателства, че реално платените и по трите договора за покупко-продажба цени са различни /по-високи/ от посочените такива в съставените нотариални актове. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обоснове извод, че част от вложените средства при покупката на делбените имоти са лични средства на ищеца. Оборимата презумпция за съвместен принос не е оборена от ищеца по реда на пълното и главно доказване. При прекратяването на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни – чл.28 СК. Затова делбата следва да се допусне при равни квоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. Л. К..
Жалбоподателят твърди, че синовете на страните са в близки отношения с майка си и в много лоши отношения с него. Показанията на единия от синовете, че къщата е купена с парите от продажбата на апартамента – СИО и чак след това е продаден личният апартамент на жалбоподателя, се опровергават от нотариалните актове, от които се вижда, че къщата е купена след продажбата на личния апартамент. Освен това синовете твърдели, че с парите от личния апартамент жалбоподателлят купил бус, който записал на името на майка си, а също и лодка и рибарски такъми, които превозвал с буса. Това също се оказало невярно. Б. бил купен от майката на жалбоподателя половин година след продажбата на личния апартамент и не е доказано той да е плащан с парите от апартамента. За рибарските такъми и лодката не се представили никакви доказателства.
На следващо място жалбоподателят се позовава на следните обстоятелства:
- че на 02.03.1999 г. сключил предварителен договор за закупуване на къщата в [населено място], с уговорена продажна цена от 15 000 щ. д., от които е платено капаро от 1500 щ. д.
- на 22.03.1999 г. той и ответницата продали семейния апартамент за 10 000 щ. д.;
- на 11.05.1999 г. жалбоподателят продал собствения си апартамент за 10 000 щ. д. ;
- на същия ден сключил втори предварителен договор за къщата, като доплатил 2500 щ. д. капаро,
- на 05.07.1999 г. купил къщата
Според жалбоподателя ако къщата е купена основно с парите от общия апартамент, то е излишен вторият предварителен договор и отлагането на сделката до 05.07.1999 г., а още на 11.05.1999 г. или по-рано би могла да се финализира продажбата. Вторият предвалителен договор и отлагането на покупката били обясними само с това, че основните пари за тази сделка били платени от продажбата на неговия собствен апартамент на 11.05.1999 г.
Ответницата не изпълнила задължението си по чл.154 ГПК да установи, че къщата е купена единствено с парите от общия апартамент, както и че с парите от личния апартамент жалбоподателят си купил бус, лодка и рибарски такъми и не е вложил лични пари в къщата. Свидетелите били лично заинтересувани от изхода на делото, защото и двамата живеели в процесната къща с майка си, имали дългогодишни влошени отношения с баща си и нямали интерес той да притежава дори минимален интерес от жилището, защото с това щяло да се влоши тяхното положение.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение влиза в противоречие с решение № 57 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2020 г., IV г. о., решение № 60079 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3959/2020 г., I г. о., решение № 46 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2020 г., IV г. о., решение № 35 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2018 г., IV г. о., решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 194 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., II г. о. и решение № 48 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г., IV г. о.
Ответницата С. Н. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.
В жалбата и в цитираната в изложението към нея практика на ВКС се поставя въпросът за прилагането на чл.172 ГПК при обсъждане на свидетелски показания на роднини на страните. Този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като в случая свидетелите са деца на страните по делото. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед данните по делото, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания във връзка с писмените доказателства за реално заплатените цени по трите прехвърлителни сделки.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКA касационно обжалване на решение № 263119 от 17.05.2021 г. по в. гр. д. № 8752/2020 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: