О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 85

София, 04.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 3112/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. П. представлявана от Кмета на общината С. В., срещу въззивно решение № 166 от 21.05.2021г. по в. гр. д. № 763/2020 г. на Окръжен съд - Перник, гражданска колегия. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че напълно неоснователно в обжалваното решение се вменява отговорност на О. П. за вредите от пътно-транспортно произшествие с ищцата В. Ч. С., станало на 29.11.2019 г., въпреки липсата на причинна връзка между произшествието и бездействието и неизпълнението на задължения на служители на общината. Освен това, при постановяване на решението си съдът не бил обсъдил факта, че пътя, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, и факта, че колата е попаднала в дупки встрани от пътното платно. Не било взето предвид, че водачът на автомобила го е управлявал с несъобразена за пътните условия скорост /при заледен път/. Относно размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди на ищцата жалбоподателят счита, че той е завишен и следва да бъде редуциран, с оглед на факта, че на непосредствено обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, настъпили в резултат на деликта. Допуснати били и процесуални нарушения: Фактите и доказателствата по делото не били обсъдени обективно и пълно от съда. Както първонистанционния съд, така и въззивния съд не били взели под внимание направените възражения на О. П. по отношение липсата на процесуална легитимация на ответника и наличието на отговорност на увреденото лице за ПТП. Не бил обсъден като доказателство представеният протокол за ПТП, където изрично се сочело, че инцидентът е настъпил на участък от републиканската пътна мрежа, при каране с несъобразена с атмосферните условия скорост и навлизане на водача в насрещното платно, при което е засечен от друга кола и е попаднал в намираща се дупка отстрани на пътното платно.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /ППВС № 7 от 30.12.1959 г., решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д.№ 1144 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204 от 11.03.2019 г. по гр. д.№ 586 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 3944 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 82 от 11.04.2018 г. по гр. д.№ 1676 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме за доказано наличието на вреди от деликт, ако увреденото лице с действията си е причинило възникването на ПТП. 2. Възникването на ПТП на пътен участък, който се стопанисва от субект, различен от ответника, може ли да обоснове осъждане на ответника за неимуществени вреди от това ПТП. 3. Фактът, че в тежест на общината е да поддържа крайпътните съоръжения и крайпътното озеленяване извън платната за движение на републиканските пътища, обосновава ли отговорност на общината, въпреки че ПТП е настъпило на пътния участък. Освен това, се твърди, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

В отговор на касационната жалба ответницата по касация В. Ч. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260140 от 29.09.2020 г. по гр. д.№ 00538 от 2020 г. на Районен съд-Перник в обжалваната му пред окръжния съд част, с която О. П. е осъдена да заплати на В. Ч. С. на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от претърпяно от ищцата пътно-транспортно произшествие на 29.11.2019 г., настъпило при внезапно пропадане на управлявания от нея автомобил, при завой, в необезопасена и необозначена триметрова дупка в участъка след моста над ЖП линията на [населено място], махала „Т.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2019 г. до окончателното плащане.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото е установена следната фактическа обстановка: На 29.11.2019 г., около 8,20 ч. ищцата В. С. е управлявала лек автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на баща й. При движение от [населено място] в посока [населено място] е претърпяла пътно-транспортно произшествие: при завой, автомобил, движещ се в обратната посока, е навлязъл в нейното пътно платно, вследствие на което, за да избегне челен удар, ищцата инстинктивно завила надясно. При това попаднала в необезопасена и необозначена около триметрова дупка в участъка след моста над ЖП линията на [населено място], махала „Т.“, [община]. Вследствие на инцидента ищцата получила силни болки в кръста и врата, изживяла силен шок и уплаха. Потърсила е медицинска помощ от травматолог, който е поставил диагноза: навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Назначено й е било лечение с аналгетици и е препоръчан покой.

По възражението на ответника, че той не носи отговорност за причинените вреди, тъй като мястото на инцидента не се стопанисва и поддържа от О. П. въззивният съд е приел, че мястото на инцидента е в урбанизираната част на [населено място], м.“Т.“. То е част от уличната мрежа на града и като такъв съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ е публична общинска собственост. Този извод се налагал и от разпоредбите на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, а именно чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.56, ал.2 от този закон. Доколкото улицата, на която е възникнало произшествието е предназначена за общо ползване, то по силата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОбС е публична общинска собственост. С оглед на това въззивният съд е приел, че задължението за поддържане на улицата в изправно състояние, така че същата да бъде годна за използването й по предназначение, е на О. П. Управлението на общинските пътища, включително проектирането, строителството и тяхното поддържане, е възложено на кмета на съответната община /чл.19 ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.31 ЗП изграждането, поддържането и ремонта на общинските пътища е вменено в задължение на съответната община. Пар.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ предвижда, че към пътищата се приравняват улиците, а пар.1, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата предписва, че път е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места. Според т.21 от същата норма, по смисъла на наредбата стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Лицата, които стопанисват пътищата, имат задължение да ги поддържат изправни, като за организиране на движението по тях поставят пътни знаци /чл.3 ЗДвП/. Според чл.167, ал.1 от същия закон, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Въззивният съд е приел, че от представеното по делото уведомително писмо изх.№ 94-00-175 от 26.05.2020 г., издадено от Директора на Областно пътно управление Перник, еднозначно се установявало, че легитимираното лице да отговаря за поддръжката на участъка, в която е станало пътно-транспорното произшествие с ищцата, е О. П.

Тъй като по делото били събрани доказателства, че участъкът, в който е станало произшествието, е бил в лошо състояние продължителен период от време преди инцидента, както и след настъпването му, макар О. П. да е била надлежно и многократно сигнализирана затова от жителите на [населено място], съдът е приел, че общината е бездействала - не е предприела нужните действия за ремонт на участъка и поддържането му във вид, който осигурява безопасното му ползване.

В обобщение съдът е приел, че са налице всички елементи от състава на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на О. П. за причинените от инцидента неимуществени вреди на ищцата.

Във връзка с възражението на ответника във въззивната жалба за завишен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетението, съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключения на съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи и въз основа на тях е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 5 000 лв. не е завишено.

Предвид тези мотиви на съда не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от жалбоподателя въпроси:

Първият поставен въпрос - допустимо ли е да се приеме за доказано наличието на вреди от деликт, ако увреденото лице с действията си е причинило възникването на ПТП, не е правен въпрос, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че О. П. носи отговорност за причинените на ищцата В. С. неимуществени вреди, въпреки че тези вреди са били причинени от нейни действия. Напротив, прието е за установено, че неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение от ищцата В. С., не са последица от нейните действия при управлението на лекия автомобил на 29.11.2019 г., а са пряка и непосредствена последица от бездействието и неизпълнението на задълженията на служители на ответника О. П. по чл.167, ал.1 от Закона за движение по пътищата да стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Вторият поставен въпрос-възникването на ПТП на пътен участък, който се стопанисва от субект, различен от ответника, може ли да обоснове осъждане на ответника за неимуществени вреди от това ПТП, също не може да обуслови допускането на касационното обжалване, доколкото е напълно неотносим към конкретното дело, по което не е установено пътният участък, в който е възникнало ПТП, да е бил стопанисван от друг правен субект, различен от ответника О. П. Напротив, събрани са доказателства и въззивният съд е приел, че този пътен участък е част от уличната мрежа на [населено място] и като такъв с оглед цитираните от съда разпоредби от ЗП и ЗДвП е следвало да се стопанисва именно от ответника О. П.

Третият поставен въпрос-фактът, че в тежест на общината е да поддържа крайпътните съоръжения и крайпътното озеленяване извън платната за движение на републиканските пътища, обосновава ли отговорност на общината, въпреки че ПТП е настъпило на пътния участък, също не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението. Така формулиран, въпросът е неотносим към конкретното дело, тъй като не е установено произшествието да е настъпили в участък от републикански път. Напротив, както бе посочено и по-горе, по делото е прието за установено, че произшествието е настъпило на пътен участък, който е част от уличната мрежа на [населено място] и като такъв е публична общинска собственост.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за задълженията и договорите, Закона за общинската собственост, Закона за пътищата, Закона за движение по пътищата и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика, и в този смисъл не са явно необосновани.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и на основани на чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 166 от 21.05.2021г. по в. гр. д. № 763/2020 г. на Окръжен съд - Перник.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на В. Ч. С. от [населено място], общ.Перник, [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез адв.В. Ф., на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: