О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

София, 02.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 949/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Местрой“ЕООД, [населено място] против решение №1582 от 29.12.2020г. по т. д. №2180/20г. на Софийски апелативен съд

Ответникът по касационната жалба- „Грийн плана“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. С.В. е поддържал, че са налице основания по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставен е въпросът – 1/„ Какви са правомощията на възивния съд при решаване на спора по същество, има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, надлежно въведени в процеса, както и да формира свои непротиворечиви правни изводи въз основа на доказателствата и тяхната съвкупност.“ Страната общо е заявила, че счита, че поставения въпрос бил разрешен в противоречие с изброена практика на ВКС – тълкувателна и казуална. Поставени са още девет въпрос с фактическо съдържание, третиращи конкретния случай и доказването на претенцията от страна на ищеца по спора – настоящ касатор. И по отношение на тези въпроси, без пояснение в какво се състои противоречието, е изброена съдебна практика на ВКС. В заключение страната е посочила, че така, според нея, е установила предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочила е още, че ако цитираната практика няма относимост към поставените въпроси, то тогава е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен.Възпроизведени са и части от мотивите на ТР ОСГТК № 1 /09тг. –т.4 г определяща дефинитивно соченото основание. Поддържано е, че ако бъде извършена преценка за неустановеност на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, то страната счита, че е налице основанието по чл.280, ал.2 предл.3 –то ГПК, като е направено кратко общо оплакване за неправилност на изводите на състава и е дадено определение на понятието „ очевидна неправилност.“ Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, съобразно поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените въпроси не са релевантни, съобразно изрично приетата дефинитивност на общото основание с т.1 ТРОСГТК №1/09г. така например първият поставен въпрос може да бъде формулиран по отношение на всяко съдебно производство. За да е релевантен този въпрос, то страната следва да посочи конкретни доводи, възражения и факти необсъдени от въззивният съд и пряко довели до постановения правен резултат така, че ако бяха обсъдени същият е щял да бъде променен. Необоснованото твърдение за общо противоречие със съдебна практика без дори да се твърди, че съдът е оставил необсъдени съществени доводи и възражения на страната е ирелевантно за установяване на основанието и не съдържа довод, от който може да бъде изведена някаква относимост на въпроса към конкретния правен спор. Не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и останалите поставени въпроси, които са фактически, а не правни, тъй като касаят конкретното доказване по спора и съдържателно обосновават оплакването на страната за неудовлетвореност от постановения краен резултат. Тук следва да се отбележи, че и общо изброената практика по различни правни спорове с различна казуистика и различно доказване не обосновават също така и релевантно въведено допълнително основание дори и от някой от поставените въпроси за да бъде изведен релевантен.

Възпроизвеждане на текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК както и общото възпроизвеждане на разясненията дадени с т.4 на ТРОСГТК не обосновават валиден довод за наличие предпоставки на това основание. Твърдението че формулираните въпроси / които не съставляват обосновано общо основание/ били „важни“ и тяхното решаване щяло да създаде стабилност в съдебната практика, както и до отстраняване на „ непълнота, неяснота и противоречие“ при решаване на подобни казуси няма връзка с разгледаната от страната обща дефинитивност на основанието, която тя е възпроизвела, но не е приложила към случая.

Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез кратко общо оплакване за това че акта бил постановен при „ висока степен“ на нарушаване на правилата на ГПК и ЗЗД, при нарушаване правилата на формалната логика и „ сериозно нарушаване на основни принципи на правото“.

Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. В случая, страната не е обосновала конкретен довод за наличие на предпоставките на основанието. Общите и формални оплаквания за неправилност на акта, без да се посочват конкретни относими към една от изброените хипотези доводи, както и общо изразеното твърдение за явна необоснованост на акта, не съставляват доводи свързани с очевидна неправилност на акта, а само възпроизвеждане на вече разгледаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновавани от страната чрез оплакванията и за неправилност, с аналогични доводи изложени в жалбата, съставляващи основание по чл.281 ГПК, а не такова по чл.280,ал.2, пр.3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1582 от 29.12.2020г. по т. д. №2180/20г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: