Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС отм. във вр. с § 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Д. А., в качеството му на председател на Съвета на Директорите на Тържищна компания "Марица" АД гр. Х.,срещу решение № 1016 от 12.10.2006 г., постановено по адм. дело № 1039/2005 г. от Пловдивския окръжен съд. В жалбата се излагат подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. П., не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда - за правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на Тържищна компания "Марица" АД против определената с ДРА № 217/22.08.2002 г. на ТДД-Хасково, потвърден с решение на РПП Пловдив № 1162/10.10.2002 г. такса битови отпадъци за 2001 г. относно: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 21 987,04 лв. лихвите към тях, като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от Общината на чиято територия се намира имотът на жалбоподателя. Приел е също така, че това се установява от приложената като доказателство заповед на кмета на общината издадена на основание чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 62 от ЗМДТ.

Съдът е приел още, че жалбоподателят не е освободен от заплащане на ТБО по реда на чл. 71 от ЗМДТ за процесния период, поради което жалбата му е неоснователна.

Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услуги по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за всяка услуга се определя поотделно, като се прилага редът, посочен в чл. 66 ЗМДТ.

На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на съответната община. От приложената по делото Заповед № 1185 от 20.12.2000 г. на община Д.ад е видно, че на територията на общината са организирани места за обезвреждане на битови отпадъци, както и извършване на услугата - поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателя се намира на територията на общината, а таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се събира поради принадлежността на имота към територията където тази услуга се извършва. За да се направи преценка дали дружеството дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като релевантно е дали услугата се предоставя в населеното място въобще. Без значение е дали тя се предоставя спрямо конкретния имот, в какъвто смисъл са изложените съображения в жалбата. Употребеният в чл. 71 ЗМДТ израз "предоставя" не обвързва задължението за заплащане на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване с извършване на услугата реално върху конкретния имот. Таксата е фискално задължение, финансово вземане установено със закон, и се дължи в предвидените от закона случаи. В случая дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предопределя от два кумулативни елемента - принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. В случая и двете предпоставки са налице - процесния имот се намират в землището на с. К., т. е. същия принадлежи към населеното място и за това населено място общината предоставя процесната услуга.

Следователно, правилен е извода на решаващия съд, че този имот се обслужва от общината, още повече че се касае до действащ обект съобразно представеното разрешение за ползване № 1472/29.12. 2001 г. С касационната жалба не се представят други доказателства, които да доведат до изводи различни от направените. Съдът е изложил подробни мотиви които се споделят и от настоящата инстанция.

Касационния жалбоподател следва да установи, от своя страна, че в определения район не се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ или да установи, че са налице условията по чл. 71 от ЗМДТ. Касаторът не се е справил с доказателствената тежест. Затова извода на окръжния съд, че жалбата е неоснователна, тъй като същия не е доказал, предпоставките на чл. 71, т. 3 ЗМДТ е правилен.

По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от изложеното , Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1016 от 12.10.2006 г., постановено по адм. дело № 1039/2005 г. от Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.