Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против Решение №228/04.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Министерство на правосъдието е допуснало непряка дискриминация на основание признак „обществено положение при упражняване правото на труд” по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) чрез въвеждане в чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители (Наредба №1) изискването в заявлението за кандидатстване за частен съдебен изпълнител да се посочва само един съдебен район на действие, което с оглед постигането на законовата цел – реформа на принудителното изпълнение чрез въвеждане на смесена система на частно и държавно принудително изпълнение на територията на цялата страна не е обективно оправдано и не е подходящо като средство за реализация на реформата; допуснало е непряка дискриминация на основание признак „обществено положение при упражняване правото на труд” по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на кандидатите за участие в конкурс за частни съдебни изпълнители, състоял се през месец август 2006 г., тъй като са били поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с кандидатите в провеждани от Министерство на правосъдието конкурси за съдии по вписванията, за държавни съдебни изпълнители и за нотариуси; спрямо В. И. М. от гр. С. от страна на Министерство на правосъдието е извършена непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основание признак „обществено положение при упражняване правото на труд” и че прилагането на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1 от страна на Министерство на правосъдието е непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо широк кръг взискатели от съдебните райони:...