Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС, образувано по касационна жалба на И. П. К. и И. Д. К., двамата от гр. Б., бул. "България" № 60а, подадена срещу решение № 1/05.01.06 г. по адм. д.№ 88/05 г. на Плевенския окръжен съд. С доводи за неправилност на решението се моли за отмяната му.

Ответниците, гл. архитект на община-Белене, А. Н. М. и РДНСК-Плевен не са взели становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 33, ал.1 ЗВАС, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, Плевенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касаторите Кърчеви срещу Заповед № 6/02.03.05 г. на началника на РДНСК-Плевен, с която е потвърден мотивиран отказ на гл. архитект на община Б. за узаконяване на строеж "Надстройка и втори етаж на търговски обект" в УПИ V-291, кв 77 по плана на гр. Б.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че незаконният строеж е бил недопустим, както по действалите към момента на извършването му, м. декември 1997 г., разпоредби на ЗТСУ, така и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Решението е правилно.

От фактическа страна по делото не е било спорно, че процесният строеж е осъществен в края на 1997 г. в отклонение от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж. От писменото заключение на назначеното по делото вещо лице, неоспорено от страните, е установено, че действалия през 1997 г. застроителен план е предвиждал изграждането на надстройка върху съществуващ търговски обект /закусвалня/ за фирмен офис с площ 45 кв. м. с отстъп към съседния имот на 2,25 м. Във вида, в който е осъществена, с площ 68,16 кв. / в нарушение на одобрения проект и издаденото разрешение за строеж/ с обща височина...