Производство по чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд вр. чл.131-132 от Данъчния процесуален кодекс отм. вр. §5 ал.4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ”СК-Капитал-М. И.”, представляван от М. И. Д., със седалище в гр. Т., против Решение №32 от 10.01.2006г. на Варненски окръжен съд, по адм. д.№702 по описа за 2005г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на търговеца против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 18/2302.2005г. на данъчен орган при ТДД гр. С., потвърден с Решение №242/28.04.2005г. на Регионалния данъчен директор гр. В., в частта му, с която на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 1 170,67лв. за данъчни периоди м.05-12.2004г. по доставки на ЕТ”Моника-92”, ЕТ”Кати прес-К. С.”, „П”АД, „Ш. Б.”ЕАД, „ОМВ” и др.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл.218 б ал.1 б.”в” ГПК вр. чл.11 ЗВАС, изразяващи се в липса на мотиви при повтаряне на тези на потвърждаващото ДРА Решение и при неправилно прилагане на разпоредбата на чл.65 ал.1 т.5 ЗДДС. Извършените ремонти и закупените горива и резервни части, предмет на процесните доставки, биха могли за в бъдеще да се използват за облагаеми доставки, така че това, че до този момент не са използвани не е основание за отказ на данъчен кредит на посоченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на ДРА.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „ОУИ” гр. В. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и изложените в нея оплаквания, при спазване разпоредбата на чл.39 ЗВАС, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.132 ал.1 ДПК отм. и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Варненски окръжен съд е бил посочения ДРА, в частта му, с която не е признат данъчен кредит в посочения размер по доставки на дизелово гориво и резервни части. Констатациите на акта се основат на фактите, че процесните фактури са осчетоводени като разход в процесните данъчни периоди, но ревизираното лице не е декларирало приход от облагаеми доставки в периода м.05-12.2004г. поради което ревизиращите органи са приели, че не е доказана предпоставката по чл.64 ал.1 т.5 ЗДДС - предметът на доставките да е използван, да се използва или да бъде използван за последващи облагаеми доставки. Така мотивираната констатация не е опровергана с никакви доказателствени средства пред окръжния съд и само твърденията в касационната жалба за наличие на абстрактна възможност за използването на посочения предмет за такива доставки, при положение, че разходът вече е отчетен т. е. предметът на доставките е използван не може да мотивира извод за неправилност на първоинстанционното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.40 ал.1, предл. първо ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №32 от 10.01.2006г. на Варненски окръжен съд, по адм. д.№702 по описа за 2005г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а Т.Н.