Производството е образувано по касационна жалба на СД”Амбулатория за първична медицинска помощ Иванов, Колева-Иванова и сие”, гр. С. против решение №206/04.12.2006г. по адм. дело №231/2006г. на Сливенския окръжен съд. Наведени са касационни основания за нарушение на материалния закон, изразяващи се в неточно приложение на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК-Сливен счита същата за неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното съдебно решение Сливенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на СД”Амбулатория за първична медицинска помощ Иванов, Колева-Иванова и сие”, гр. С. против заповед №РД-09-819/06.07.2006г. на директора на РЗОК-Сливен. Приел е, че издаването на същата не е обвързано от преклузивен срок, а констатираните с нея нарушения са доказани и законосъобразно санкционирани. Изключил е приложението на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
По делото е установено, че със заповед №РД-09-1289/02.11.2005г. директорът на РЗОК-Сливен е разпоредил медицинска проверка на СД”Амбулатория за първична медицинска помощ Иванов, Колева-Иванова и сие”, гр. С. по организацията и изпълнението на сключения индивидуален договор 2003229/17.02.2005г. във връзка с изпълнението на изискванията на Приложение №8 към Наредба №40/2004г. за диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ над 18 годишна възраст, изпълнението на изискванията на Наредба №39/2004г. и приложение №6 към НРД-2005 за провеждане на профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 годишна възраст, като преверката се осъществи по първичната отчетна документация. Съставеният медицински протокол №РД-13-01-175/29.11.2005г. е установил нарушения изразяващи се в: 1./извършване на профилактичен преглед на диспансеризирано ЗЗОЛ, 2./при извършен профилактичен преглед са отразени заболявания, подлежащи на диспансерно наблюдение от специалист, но ЗЗОЛ не е насочено за диспансеризация, 3./неизпълнено диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ над 18 годишна възраст, съобразно изискванията на Приложение №8 към Наредба №40/2004г. Констатациите са оспорени пред арбитражната комисия, която с решение №29/20.12.2005г. ги е потвърдила изцяло. В хипотезата на чл.76, ал.1 от Закона за здравното осигуряване директорът на РЗОК-Сливен е издал заповед №РД-09-819/06.07.2006г., с която на основание чл.230, ал.3, т.4.2, б.”а” от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005 г./НРД-2005/ е наложена санкция, финансова неустойка в размер на 200 лева за несъотвествие в изпълнението на договорената по вид и обем и оказаната извънболнична помощ, изразяващо се в неизвършване на изискуеми прегледи и изследвания при диспансерно наблюдение, отчитане на профилактични прегледи на диспансеризирани ЗЗОЛ, ненасочване към диспансеризация при наличие на заболявания, налагащи диспансерно наблюдение и липса на документиран отказ от такова, съставляващи нарушения по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 и т.3 от индивидуален договор 2003229/17.02.2005г. и чл.112, ал.3 и ал.5, т.1 от НРД-2005.
Нарушенията са безспорни и точно подведени под фактическия състав на нормата, определяща дължимата финансова неустойка. Наведените с касационната жалба доводи за просрочие на произнасянето на директора на РЗОК-Сливен в рамките на образуваното административно производство са неоснователни. Не е приложима разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като се касае за санкциониране на нарушения по сключен договор за първична медицинска помощ, произтичащи от неизпълнение на същия. Образуваното производство не е административнонаказателно и административнопроизводствените правила, по които то се развива не се съдържат в ЗАНН. Меродавни са разпоредбите на НРД-2005 и Закона за здравното осигуряване и след като последните не установяват срок за произнасяне на директора на РЗОК безспорно е, че същото е направено валидно и законосъобразно макар и след изтичане на 6-месеца от констатиране на нарушенията. Валидността и законосъобразността му се обуславя от наличието на административно правоотношение между страните и точното налагане за допуснатите договорни нарушения на предвидените финансови неустойки.
Достигайки до същите изводи, Сливенският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в съответствие с чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №206/04.12.2006г. по адм. дело №231/2006г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА СД”Амбулатория за първична медицинска помощ Иванов, Колева-Иванова и сие”, гр. С. да заплати на Районна здравноосигурителна каса гр. С. сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. Т.Т.