Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Ирбо" ЕООД срещу решение № 740/11.12.2007 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. дело № 523/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2606.1519/23.01.2007 г. потвърден с решение № 287/23.03.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, за данъчните периоди м. 11.2004 г., м. 01-02.2005 г. и м. 06.2006 г. общо в размер на 1360 лв. и са начислени лихви в размер на 94,65 лева. Твърди се неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, І колегия, като прецени допустимостта на жалбата досежно основателността й, приема следното:

С РА на жалбоподателя е отказано да се признае право на данъчен кредит по две фактури - № 1869/20.06.2006 г. с издател "ДЕД 03" ЕООД и № 21/13.06.2006 г. с издател "Ес Ай Трейд" ЕООД.

По първата отказът е мотивиран с неоткриването на данъчния адрес на предходен доставчик - "Били-74" ЕООД, респективно непредставяне на изискани от него документи. Отказът е в размера по чл. 65, ал. 5 от ЗДДС, а правното основание е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

По втората фактура правното основание за отказа е аналогично, като фактическите констатации са същите, само че по отношение на предходен доставчик - "ДЕД 03" ЕООД.

Съдът, за да отхвърли жалбата, е приел, че жалбоподателят не е опровергал наличието на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, както и е приел за недоказан факта по начисляването на ДДС по фактурите при доставчиците.

Решението е неправилно, тъй като съдът при...