Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. К. С., в качеството му на директор дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С., срещу частта от решение от 4.01.2006 г. по адм. дело № 3075 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд, с което е отменен ДРА № 459 от 27.01.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден с решение № 1014 от 2.06.2003 г. на РДД-гр. С. и относно доначислен ДДС в размер на 19 151.20 лв. и лихви за забава за данъчен период м. август 2002 г.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - "Ди Ви Ди" ООД не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил

ДРА № 459 от 27.01.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден с решение № 1014 от 2.06.2003 г. на РДД-гр. С.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗСч и на ЗДДС, за ревизиран период от 13.05.2002 г. до 31.08.2002 г. по последния закон, на ДЗЛ са определени...