Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. В., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт И. Й., срещу решение № 64 от 19.01.2007 г. по адм. дело № 232/2005 г. на Варненския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че през 2003 г. търговското дружество "Микро - Макс" ООД, гр. В., е сключило следните договори, чието определяне като договори за изработка или като трудови договори е в основата на правния спор по делото:

1. Договор от 01.01.2003 г. с Н. А. К. от гр. Р. за почистване до края на годината (31.12.2003 г.) на магазин и офис на дружеството в гр. Р., ул. "Николаевска" № 85. За извършването на тази работа страните са уговорили общо годишно възнаграждение от 1080 лв.

2. Договор от 01.04.2003 г. със С. Й. Ч. от гр. П. за почистване до края на годината (31.12.2003 г.) на магазин и офис на дружеството в гр. П., ул. "Богомил" № 34 срещу възнаграждение от 720 лв.

3. Договор от 01.04.2003 г. със С. Я. Й. от гр. В. за счетоводно обслужване до 31.12.2003 г. срещу възнаграждение от 480 лв., "дължими на равни месечни вноски в края на текущия месец".

4. Договор от 15.04.2003 г. с Д. Ж. Г. от с. С. О., Варненска област, с който дружеството е възложило контролът на работещите пътни работници по поставяне на тротоарна настилка на обект "ЛОТ 10/98 Варна – Бургас". За извършването на тази работа страните са уговорили възнаграждение от 1900 лв. Договорът е сключен за срок до 31.12.2003 г. и дружеството е поело задължение в края на всеки месец да изплаща на Д. Ж. Г. авансово по 160 лв.

5. Договор от 01.05.2003 г. с В. К. Г. от с. С. О., Варненска област за: демонтаж на тротоарни плочи, възстановяване на повредени бордюри, тротоарна настилка, ръчен изкоп и направа облицовъчни канавки и полагане в участък С. О. на обект "ЛОТ 10/98 Варна – Бургас". За извършването на тази работа страните са уговорили възнаграждение от 1960 лв. Договорът е сключен за срок до 31.12.2003 г. и дружеството е поело задължение в края на всеки месец да изплаща авансово по 160 лв. на В. К. Г..

6. Същите договори са сключени на 01.08.2003 г. с Т. Р. Н. от с. С. О. и със С. К. К. от гр. В., но уговореното възнаграждение е 1200 лв. за първия и 1300 лв. за втория и няма клауза за авансово ежемесечно плащане на 160 лв. или друга някаква сума.

7. На 01.10.2003 г. "Микро - Макс" ООД е сключило договори със същия предмет - демонтаж на тротоарни плочи, възстановяване на повредени бордюри, тротоарна настилка, ръчен изкоп и направа облицовъчни канавки и полагане в участък С. О. на обект "ЛОТ 10/98 Варна – Бургас" – и с: Й. К. Й., Д. И. Н. и К. Ф. М., всичките от с. С. О.. Уговорените с тях възнаграждения са в размер на 1600 лв. с първия и по 1200 лв. със всеки от останалите. В тези договори също така няма клаузи за авансово ежемесечно плащане на 160 лв. или друга някаква сума.

8. Пак на 01.10.2003 г. такъв договор, но само за срок от два месеца (до 30.11.2003 г.) е сключен и с Б. В. Й. от с. С. О.. Уговореното възнаграждение по този договор е 950 лв. и също няма клауза за авансово ежемесечно плащане на 160 лв. или друга някаква сума.

Тези договори са били възприети от контролните органи на НОИ за прикрити трудови договори, поради което са съставили ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С разпореждане № 945 от 05.11.2004 г. началникът на отдел ОВКО е поискал сумата по акта да бъде внесена по сметката на РУСО.

Сезиран с жалба от "Микро - Макс" ООД, директорът на РУСО (касационният жалбоподател) със свое решение № 23 от 23.12.2004 г. е приел, че наетите по тези договори лица работят по трудови правоотношения, а не по граждански. Това според него най-ясно личало от предмета на сключените договори - "демонтаж на тротоарни плочи, възстановяване на повредени бордюри, тротоарна настилка, ръчен изкоп и направа на облицовъчни канавки и полагане в участък С. О. на обект "ЛОТ 10/98 Варна - Бургас"". Изпълнението на задълженията по тези договори представлявало предоставяне на работната сила на работника или служителя, което изключвало възможността за тяхното определяне като гражданскоправна престация на трудов резултат. Затова с посоченото решение директорът на РУСО отхвърлил жалбата на "Микро - Макс" ООД като неоснователна (непрецизно с оглед на чл. 30, ал. 1 ЗАП във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО диспозитивът на решението е "оставям в сила разпореждане № ...").

С посоченото по-горе решение Варненският окръжен съд е приел за незаконосъобразни изводите на касационния жалбоподател досежно вида и правната същност на процесните договори. Приел е, че с тях е бил уговорен конкретен резултат - демонтаж на тротоарни плочи, възстановяване на повредени бордюри, тротоарна настилка, ръчен изкоп и направа на облицовъчни канавки и полагане в участък С. О. на обект "ЛОТ 10/98 Варна - Бургас", респ. почистване и хигиенизиране на определените в договорите обекти. Варненският окръжен съд е приел, също така, че в договорите липсват уговорки за работно място, работно време и трудова дисциплина, поради което те не могат да бъдат определени като трудови. А щом като не могат да бъдат определени като трудови, следвало че договорите са граждански.

Изводите на Варненския окръжен съд, изложени в мотивите на оспореното решение, се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, но само по отношение на договорите за почистване на магазините и офисите на дружеството в гр. Р. и в гр. П. и за договора за счетоводно обслужване. За вида на останалите договори изводите на Варненския окръжен съд са неправилни поради следните съображения:

Основната разлика между трудовия договор и договора за изработка се състои в уговорената престация на изпълнителя. Когато тя се състои в простото отдаване на физическа сила и умения за извършването на някаква трудова дейност, договорът е трудов. Когато уговорената престация се състои в изработката и предаването на определен продукт (предмет или друг резултат, напр. поправка на повредена вещ), договорът е граждански - договор за изработка. И по двата договора насрещната престация на възложителя е престация - и по двата договора той е длъжен да плати уговореното възнаграждение. Разликата е, че при договора за изработка плащането е еднократно и обикновено се извършва след приемане и одобряване на изработеното, а при трудовия договор плащането е периодично и сроковете за неговото извършване са фиксирани от закона (Кодекса на труда). Уговорената престация по договорите в т. 5, 6, 7 и 8 по-горе не е за завършен определен резултат. Такава престация щеше да бъде уговорена например така: демонтаж на Х кв. м. тротоарни плочи от улица ... до улица ... (или участъкът на уговорения демонтаж може да бъде индивидуализиран по някакъв друг начин или въз основа на някакъв друг критерий, но винаги трябва да определя определен обем извършена работа) или възстановяване на Х линейни метри повредени бордюри от улица ... до улица (тук важи същата бележка в скобити по-горе), или направа на Х линейни или кубически метри ръчен изкоп и облицовъчни канавки от улица ... до улица ... и т. н. Уговорената по тези договори престация е за отдаване на физическа сила и умения, т. е. за изпълнение на определена трудова функция. Контролът по изпълнението е възложено на Д. Ж. Г. (виж договорът по т. 4 по-горе), а това всъщност е уговорената с нея трудова функция.

Договорите по т. 1, 2 и 3, така както са уговорени от страните, по своята същност са договори за услуги - договори за абонаметно почистване (тези по т. 1 и т. 2 по-горе) и договор за счетоводни услуги, които Законът за счетоводството позволява да бъдат извършвани не само от юридически лица, но и от физически лица. Вярно е, че при договора за счетоводно обслужване е уговорено възнаграждението да за заплаща от възложителя помесечно, което го приближава до трудовия договор, но уговореният предмет на този договор ясно показва, че се касае за счетоводни услуги, т. е. за договор за услуги, поради което неправилно е бил определен от касационния жалбоподател като прикрит трудов договор.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното решение на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отменено разпореждането на началника на отдел ОВКО и да бъде оставено в сила изцяло в частта, с която е отменено решението на касационния жалбоподател, а делото му е изпратено като преписка за решаване по същество на подадената пред него жалба срещу разпореждането на началника на отдел ОВКО. При решаването на този спор, касационният жалбоподател следва да съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящето решение.

Решението на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и в частта за присъдените разниски. По делото има доказателства за платена държавна такса от 50 лв. и 180 лв. депозит, респ. възнаграждение на вещото лице, изпълнило съдебно-счетоводна експертиза. Няма доказателства за платено възнаграждение за един адвокат, поради което неправилно е присъдено такова и то в един прекомерно завишен размер.

С оглед на крайния изход на делото Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че разноските следва да останат върху всяка от страните, така, както са направени от тях. Изпълнената по делото експертиза е била поискана от процесуалния представител на жалбоподателя, но представеното от експерта писмено заключение не е ценено от съда в мотивите на съдебното решение, а и процесуалният представител на ответника по жалбата се е противопоставил на нейното назначаване (виж протокола от съдебното заседание, проведено на 08.11.2005 г.). А дори да се приеме за доказано платеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, следва да се вземе предвид и основателността на направеното от юрисконсулт И. Й. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (виж финалната част на писмените бележки на л. 144 и сл. от делото).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 64 от 19.01.2007 г. по адм. дело № 232/2005 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено разпореждане № 945 от 05.11.2004 г. на началника на отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. В., както и В ЧАСТТА, с която ТП на НОИ - гр. В. (т. е. Районно управление "Социално осигуряване" - гр. В.) е осъдено да заплати на "Микро - Макс" ООД, гр. В., сумата 121,77 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща държавна такса, разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 19.01.2007 г. по адм. дело № 232/2005 г. на Варненския окръжен съд в останалата му част.

РАЗНОСКИТЕ по делото да останат в тежест на страните, както са направени от всяка от тях. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Т. Т.

А.Е.