Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 2185 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2463 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2017 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на А.Г обезщетение в размер на 280,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в З. Б от 07.06.2017 до 28.08.2017 г. поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, ведно със законната лихва.

В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че по делото не са установени реално претърпени неимуществени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на ГД „ИН“, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. Изразява се становище, че по делото не били установени обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС). Касационният жалбоподател обръща внимание, че не е установено увреждане (физическо или психическо) на здравето на Георгиев, изпитаните от него притеснения и унижения, а периодът, за който се твърди, че са търпени неимуществените вреди бил относително кратък. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Твърди, че не е налице и нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС. При условията на евентуалност възразява...