В разпоредбите на чл. 40 ЗПИНМ има точно определен разум: да не се допусне раздробяването на урегулирани дворищни парцели на реални части, които не могат да бъдат обособени като самостоятелни дворищни парцели. Това е общо правило, усвоено от нашия закон; то е задължително за всички учреждения и лица. Сделките, сключени без да е спазена тази разпоредба - при нейното нарушение, са недействителни. От това общо правило, установено в чл. 40 от ЗПИНМ , законът в чл. 74 е допуснал едно единствено изключение за покупко-продажбите на реални части от урегулирани парцели, сключени до влизането на закона в сила. Тази разпоредба следователно има изключителен характер. От самия този факт следва да се заключи, че тази разпоредба на закона (чл. 74) следва да се прилага само относно покупко-продажбите, и то само относно тия, които са били вече сключени до влизането на закона в сила. Все още би могло да се разисква дали тази разпоредба не трябва да обхване всички покупко-продажби - както тия, станали до влизането на закона в сила, така и тия, сключени след тази дата, и дали не трябва в тази разпоредба да бъдат включени освен всички частни покупко-продажби, сключени при най-различни условия и модалитети, още и публичните продажби, защото в случая действително се касае за правоотношения, подобни на тия, уредени в чл. 74 от ЗПИНМ . Не би могло обаче по правилата на разширителното тълкуване на тази норма да се приеме, че следва да бъдат уредени по правилата на тоя текст и ония правоотношения, които са възникнали от други отчуждителни сделки.

При разширителното тълкуване на закона се дири истинският смисъл на същия закон - същинската воля на законодателя, а в случая няма никакво съмнение, че истинската воля на законодателя е да се обхванат само покупко-продажбите. такава е изричната разпоредба на чл. 74 от ЗПИНМ.

Прилагането на тая норма към другите...