Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), подадена чрез процесуалните й представители, против решение № 52 от 04.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8822/2017 г. от Административен съд София-град (АССГ). С него по жалбата на „Брикел“ ЕАД е отменено решение № Ц-18 от 1.07.2017 г. на КЕВР в частта му по т.24, с която на дружеството са утвърждени пределни цени на топлинната енергия и преференциална цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 1.07.2017 г. Със същото решение преписката е върната на административния орган при условията на чл.173, ал.2 АПК за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на „Брикел“ ЕАД направените разноски в размер на 1 241 лв.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети писмени доказателства, като е обосновал решението си на приетото заключение на комплексната експертиза, което е било оспорено от процесуалния представител на КЕВР. В резултат на това, според касатора, съдът неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.47, ал.3 от Закон за ограничаване изменението на климата, възприемайки тезата на дружеството, че не е отчетено задължението му да предаде определено количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. Поддържа се оплакване и за неправилност и на констатацията на съда, че решението нарушава изискването на чл.31, т.2 и т.4 от ЗЕ...