О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 10.07. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Ел. Чаначева гр. дело № 298/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. Б. и М. Б. Б. и двамата от [населено място] против решение № 203 от 09.11.2017 г. по гр. дело № 495/2017 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител - адв. Кр. Я. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 1, т.3 ГПК, касаторите са заявили основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като са поставили въпросите – „По аргумент от задължителните указания в т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, съвместимо ли с признаване на вземането за съществуващо“. Така соченото противоречие, съдържащо се във въпроса, страната е извела, като е посочила, че с цитираната тълкувателна практика, било прието, че обезсилването на заповедите за изпълнение е несъвместимо с признаване на вземането за съществуващо. Подробно са развити в тази връзка оплаквания за неправилност на акта. Във връзка с твърдения за противоречие с т. 10а от посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, касаторите са поставили въпроса - „Има ли кредиторът...