О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

гр. София, 10.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4829/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. Г. и Н. М. Г., [населено място], приподписана от адвокат В. Н., срещу въззивно решение № 6246/01.09.2017г. по гр. дело № 214039/2016г. на Софийския градски съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради решаване на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочат се и се прилагат конкретни решения на ВКС. Поставят се следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност и трябва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения, без да им приписва съдържание, което нямат; 2. Длъжен ли е съдът да цени направеното от страната признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото; 3. Допустимо ли е във въззивното производство събирането на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, в т. ч. за установяване действителната воля на страна по делото, която е извършила признание на неблагоприятен за нея факт. В изложението се твърди, че неправилният анализ на доказателствата е довел до игнориране на безспорно установените по делото обстоятелства относно своенето на процесния имот от ищците. Прилагат се решения на ВКС.

Ответникът...