Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от С. на К. на ч. с.и., чрез юрисконсулт С. И., да бъде допълнено решение № 76 от 10 май 2018 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. Сочи се, че искане за присъждане на разноски по делото е било заявено в жалбата и е поддържано в открито съдебно заседание, но съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по дължимостта им в решението си по съществото на делото.

Искане за допълване на същото решение в частта за разноските е постъпило и от м. п., чрез юрисконсулти П. Р. и В. Д.. Поддържа се, че както в жалбата, по която е образувано производството, така в и съдебното заседание е направено искане за присъждането в полза на М. на п. възнаграждение за юрисконсулт.

С решение № 76 от 10 май 2018 г., съдът в настоящия си състав отмени решение от 17 октомври 2017 г., постановено по дисц. д. № 4/2017 г. на дисциплинарната комисия към К. на ч. с.и., с което е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието и С. на К. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител И. М.-К., рег./ №/, район на действие СГС, за нарушаване на чл. 482 ГПК, посочено в т. 1 от искането за образуване на дисциплинарно производство, и вместо него постанови друго, с което е наложена глоба в размер на 4000 лева на ответния частен съдебен изпълнител за допуснато от нея нарушение на разпоредбата на чл. 483 ГПК, за това, че не е извършила обективна и пълна проверка на собствеността на недвижими имоти, обект на публична продан, посочени в обявленията за публична продан от 12 август 2016 г. по изпълнително дело № 20168390400325 по описа на същия съдебен изпълнител, като по този начин са уважени в съответните части жалбите на министъра на правосъдието и на С. на К. на ч. с.и. срещу решението на дисциплинарната комисия на К.. Решението в останалата му част е оставено в сила.

Исканията са постъпили в срока по чл. 248 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Съдът констатира, че с подадената от М. на п. жалба срещу решението на Дисциплинарната комисия на К., е заявено искане за присъждане на разноските по воденето на делото, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към жалбата на С. на К. на ч. с.и. е заявена претенция за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В публичното заседание по делото на 12 март 2018 г. както М. на п., така и К. на ч. с.и., чрез процесуалните си представители, са поддържали исканията си за присъждането на разноски. По делото са приложени съответните пълномощни за процесуално представителство. Молбите следва да бъдат уважени, като по реда на чл. 248 ГПК решението се допълни и ответникът по жалбата Ч. И. М.-К. бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК (в редакция след ДВ бр. 8 от 2017 г.), вр. Наредбата за заплащането на правна помощ, следва да бъде определено в размер на 100 лева в полза на М. на п. и 100 лева в полза на С. на К. на ч. с.и..

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 76 от 10 май 2018 г., постановено по гр. д. № 478/2018 г. по описа на ІV гражданско отделение, на основание чл. 248 ГПК, както следва:

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител И. М.-К. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд, да заплати на М. на п. сумата от 100,00 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита пред ВКС.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител И. М.-К. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд, да заплати на С. на К. на ч. с.и. сумата от 100,00 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита пред ВКС.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: