Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ със седалище в гр. С. срещу решение № 2837/26.04.2018 г. по адм. дело № 1682/2018 г. описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на „А. Б“ ЕООД е отменен РА № BG004000-РКЗ-РА4/14.09.2015 г., издаден от митнически органи при Митница – Русе, потвърден с решение № Р-593/12.12.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ в частта, в която в тежест на дружеството са определени допълнителни публични задължения за акциз в размер на 67 057,58 лв. и лихви – 32 893,72 лв. за данъчни периоди на месеците май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, март и октомври 2011 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат оплаквания, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС, в която е определена една от хипотезите за освобождаване за потребление, а именно получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава-членка, освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната, като неправилно съдът бил приел, че в случаите, когато освободени за потребление в друга държава-членка акцизни стоки постъпят в данъчен склад на територията на РБ, за тези стоки не възниква задължение за заплащане на акциз, независимо дали те са включени в обхвата на издадения лиценз за управление на данъчния склад, нито дали в обхвата на лиценза е включена съответната дейност, която неправомерно се използват на територията на данъчния склад. Според касационния жалбоподател изводите на съда противоречат на определението за данъчен склад. Излага доводи по чл. 48, ал.1, т.1 и...