Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ).
Образувано е по жалбата на Г.Д срещу Заповед № ЗС-213 от 25.11.2016 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО) на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС). В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Иска се отмяна на административния акт.
Ответната страна - министърът на отбраната на РБ чрез пълномощника си юрк.. В поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Настоящата инстанция, като взе пред вид направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, на всички основания посочени в чл. 146, съгласно задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, тъй като липсват данни за нейното връчване, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Със заповед № 411 от 10.11.1992 г. за настаняване жалбоподателят е настанен в жилище от ведомствения жилищен фонд на МО, находящо се в [населено място], [адрес]. Въз основа на тази заповед, на 10.11.1992 г. е сключен договор за отдаване под наем на жилището (л.10).Не се оспорва обстоятелството, че процесният имот - ап. [номер] - е частна държавна собственост с предоставено право на стопанисване и управление върху него на Министерство на отбраната
С. Уие с рег. № 283-1759/27.04.2005 г. на Началника на Оперативен архив на Българската армия, договорът за военна кадрова служба с г-н Димитров е прекратен на осн. чл. 128, т. 1 ЗОВС.
След освобождаването от длъжност, в изпълнение на чл. 1 от договора за наем, с писмо рег. № 17695 от 26.07.2012 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ наемателят е уведомен, че наемното му правоотношение е прекратено на осн. чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредба № Н-22 за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му е бил предоставен и едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи доброволно заеманото жилище. Бил е предупреден, че след изтичането на този срок ще му се начислява обезщетение в размер на четирикратния размер на месечния наем за ползване без правно основание и срещу него ще отпочне процедура по реда на чл. 80а от ЗДС. Това писмо не е било получено от г-н Димитров на постоянния му адрес.
В тази връзка е извършена проверка за реално ползване на процесното жилище от служители от офис гр. [населено място], при сектор „Жилища“ в отдел „Жилищен фонд“ на ИА „ВК и ВПД“ е било констатирано, по данни на живущи в сградата, че жилището не се ползва от наемателите и същите живеят в [населено място] от около 10 г. За проверката е съставен констативен протокол от 04.11.2015 г. (л.37). С писмо изх. № 17695 от 09.12.2015 г., подписано от изпълнителния директор на ИА – ВКВПД Г.Д е бил уведомен, че сключеният между страните договор за наем за ап. [номер], находящо се на [адрес], е прекратен на осн. чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне поради това, че правоотношението за изпълняване на военна служба е било прекратено и поради това, че жилището не се ползва по предназначение. Опитите на административния орган да връчи посоченото писмо не са били успешни, съгласно приложените по делото доказателства – писмо с обратна разписка, което се е върнало с отметка, че пратката не е потърсена. Искано е съдействие от органите на МВР в гр. Х., които след като не са открили лицето на адреса, не са изпълнили задължението за връчване – писмо рег. № 197000-1190 от 15.02.2016 г. След тези неуспешни опити, административният орган е поискал справка от СДВР за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя. С писмо рег. № 513000-7081 от 14.02.2017 г. на Столична дирекция на вътрешните работи отдел „Български документи за самоличност“ е уведомил запитващия, че лицето Г.Д е с постоянен адрес гр. [населено място], [адрес].
След като е извършена справката, служители от офис гр. Х., при сектор „Жилища“ в отдел „Жилищен фонд“ на ИА „ВК и ВПД“ са извършили уведомление за прекратяване на наемно и договорните отношения с лицето Г.Д чрез залепване на оригинала на писмо рег. № 17695 от 26.07.2012 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ на вратата на жилищния имот, на дата 12.03.2016 г., за което е съставен протокол от същата дата.
На 25.11.2016 г. министърът на отбраната на Р. Б е издал оспорвания административен акт, с правно основание чл. 80а ЗДС, с която е наредено изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО). Няма данни за датата на връчване и на тази заповед, но по изявления на жалбоподателя, връчването е станало на 15.05.2017 г.
При тази фактическа установеност настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 80а ЗДС.
Спазена е предписаната от закона форма. Актът съдържа необходимите и посочени от законодателя в чл. 59 АПК реквизити – издателя на акта; неговия адресат; фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и е посочен срока и органа, пред който акта подлежи на обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот – държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. За да приложи нормата от закона следва да се докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на визираните от законодателя материално-правни предпоставки, а именно: - имотът, предмет на изземването да е държавна собственост; - да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; - да се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или да не се ползва не по предназначение.
В случая и трите елемента на нормата са налице. 1. Имотът, предмет на заповедта за изземване е държавен недвижим имот, за който е съставен, по надлежния ред АДС № 4273 от 18.08.2003 г. На този акт не се противопоставя друг, от който страната да черпи права. 2. Процесният имот е бил държан на годно правно основание в периода от 10.11.1992 г., когато е издадена заповедта за настаняване на Димитров и 4-членното му семейство, до 09.12.2015 г., когато с писмо изх. № 17695, подписано от изпълнителния директор на ИА – ВКВПД, Г.Д е бил уведомен, че сключеният между страните договор за наем за ап. [номер], находящо се на [адрес], е прекратен. Имотът се държи на отпаднало правно основание след 27.04.2005 г., когато е бил прекратен договорът за кадрова военна служба на г-н Димитров.
Административният орган е спазил и процедурата по издаване на акта. След като е констатирал, че договора за военна служба на кадровия военнослужещ е бил прекратен и той е освободен от длъжност, т. е. отпаднало е правното основание да държи и ползва имот - частна държавна собственост, предоставен за нуждите на служащите от конкретното ведомство, министърът е отправил предизвестие, по смисъла на чл. 238 ЗЗД, за прекратяване на наемното правоотношение и освобождаване на имота. Това „предизвестие“ е връчено по законоустановения ред чрез залепването му на вратата на наетото жилище на 12.03.2016 г. По описания начин е изпълнено законовото изискване да бъде отправено предизвестие, съдържащо покана за доброволно освобождаване на имота и предупреждение, че в случай на неизпълнение ще започне производство по издаване на заповед за принудителното му изземване. След изтичането на срока за доброволно освобождаване имотът не е бил освободен.
Наличието обаче на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота - предмет на изземване се държи на отпаднало основание – една от материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната заповед.
При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, поради което се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на правния спор, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Г.Д срещу Заповед № ЗС-213 от 25.11.2016 г. на министъра на отбраната на Р. Б.
ОСЪЖДА Г.Д, ЕГН [ЕГН], с последен известен адрес: [населено място], [адрес] да заплати в полза на Министерство на отбраната разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.