Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на К.С, от [населено място] срещу решение № 315/10.05.2018г. на Министерски съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „ Път ІІ-55 „В. Т-Гурково“. Обходен път на с. А., от км. 79+200, до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт, в землището на с. А., общ. Н. З, обл. Сливен, издадено на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) и одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-29/23.01.2006г. Парцеларен план (ПП) в частта относно размера на определеното обезщетение от 761 лв., за отчуждената част от 7, 916 от ПИ №039011, целият с площ от 30 608 дка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намираща се в землище на с. А., общ. Н. З, обл. Сливен.
В жалбата се твърди, че определената оценка за отчуждената част от имота е незаконосъобразна като занижена. Моли решението да бъде отменено, а определеното обезщетение-завишено.
Ответникът по жалбата Министерският съвет на Р. Б чрез своя представител намира жалбата за неоснователна.
Заинтересуваните страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финасите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си застъпват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решението на Министерския съвет е отчуждена част от 7, 916 от ПИ №039011, целият с площ от 30 608 дка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намираща се в землище на с. А., общ. Н. З, обл. Сливен. Стойността на отчуждената част е определена на 761 лв., Процесният имот е собственост на жалбоподателката. Поради това за нея е налице правен от обжалване интерес, като жалбата е подадена в срок, видно от приложеното известие за доставяне за съобщаване на решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Обжалваното решение на Министерския съвет на Р. Б е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-29/23.01.2006г. Парцеларен план (ПП), с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.
Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а и чл.34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34 б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота. Отчуждената е част от имот, собственост на жалбоподателката, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 761 лв. Назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че стойността по пазарна цена е 761, 20 лв. Заключението на вещото лице досежно тази посочена стойност е в смисъл, че цената е определена съобразно пазарни аналози за землището на с. А. съгласно представените от службата по вписванията 79 бр. копия от всички вписани сделки за периода 19.04.2016 г.-19.04.2017 г., като пазарните аналози са за земеделска земя-тип нива. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от административния орган, идентичен с определения от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този аспект така определеният размер на обзещетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на К.С относно определената цена за отчуждения й имот, засегнат от решението на Министерския съвет, е останало недоказано. Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него-неоснователна.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С, от [населено място] срещу решение № 315/10.05.2018г. на Министерски съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „ Път ІІ-55 „В. Т-Гурково“. Обходен път на с. А., от км. 79+200, до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт, в землището на с. А., общ. Н. З, обл. Сливен, в частта относно размера на определеното обезщетение от 761 лв., за отчуждената част от 7, 916 от ПИ №039011, целият с площ от 30 608 дка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намираща се в землище на с. А., общ. Н. З, обл. Сливен. Решението не подлежи на обжалване.