Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. чрез неговия пълномощник срещу решение №391/05.04.2018 г. по адм. д. №22/2018 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба -Н. Ч "И. В-1947" не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Ч "И. В-1947" срещу заповед № РД-05-392 от 21.12.2017год. на кмета на О. К, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. чл.12, ал.6, пр.1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), чл.18, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. К и чл.2, т.4 от Наредба за обществения ред на територията на община К. е наредено : 1. Считано от 21.12.2017 година ползването на конферентна зала /малък салон/, находяща се на първи етаж в Сграда за култура и изкуство, актувана с Акт за частна общинска собственост за дейности, несвързани с дейността на Общински съвет - Костинброд и неговите комисии да се допуска само след предварително съгласуване и одобрение от страна на Председателя на Общински съвет; Възложено е на секретаря на община К. да организира необходимите последващи административни дейности по съгласувателния режим между общинска администрация - Костинброд и Общински съвет - Костинброд; Възложено на Общинския инспекторат -Костинброд да организира постоянен контрол с цел недопускане на нерегламентиран достъп на външни лица в сградата; За външни лица да се считат всички физически лица извън състава на читалищното настоятелство и щатните служители на Н. Ч "И. В-1947."

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на мотиви на административния акт, както и за липса на предпоставките на чл. 12, ал. 6 ЗОбС.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията, за която не се спори между страните, че имотът е предоставен за безвъзмездно ползване, стопанисване и управление на Н. Ч "И. В-1947", със седалище гр. К., за срок от 10 години за развиване на културни и социални дейности с Решение № 242/21.07.2016 година на Общински съвет - Костинброд и договор № 152/ 21.09.2016 година за безвъзмездно ползване, сключен с община К.. По делото се съдържа и индиция, че имотът е бил предоставен за бъзвъзмедно ползване при условията на пар. 4, ал. 1 ПЗРЗНЧ, според която разпоредба на народните читалища по реда на ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) и ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Като такъв имотът се е ползвал от 1997 г. до 2016 г. Съгласно цитираното като правно основание чл. 12, ал. 6 ЗОбС когато нуждата от предоставения имот отпадне или той се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11, имотът се отнема със заповед на кмета на общината. В разглеждания смисъл законосъобразен е изводът на решаващия съд, че не са налице осъществени релевантни факти, които да водят до правната последица отнемане на имота от Н. Ч "И. В-1947" със заповед на кмета на общината. В оспорения административен акт нито се съдържат фактически констатации, че нуждата от ползването на имота от страна на читалището е отпаднала, нито че имотът се ползва в нарушение на чл. 11. В разглеждания аспект заключението на първоинстанционния съд, че така посочените в оспорвания акт норми, послужили като правни основания за издаване на оспорената заповед, видно от съдържанието им, са изцяло неотносими към фактите, изложени в оспорвания акт се споделя и от касационната инстанция. Поради това се касае за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед и само по това съображение същата следва да бъде отменена, какъвто краен извод е направен и от решаващия съд. Следва да се подчертае също, че по същество тази заповед изменя решение Решение № 242/21.07.2016 година на Общински съвет - Костинброд за предоставяне на имота за безвъзмездно ползване, стопанисване и управление на Н. Ч "И. В-1947". Влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, не може да бъде измянен или отменян от административния орган по негова воля, тъй като е станал стабилен, окончателен административен акт. Това може да стане само в изрично посочените в правната норма на чл. 99 АПК случаи и по предвидения за това ред за възобновяване на административното производство. Тези случаи не са посочени в обстоятелствената част на заповедта, а в случая и органите са различни-Общинския съвет и кметът на община К..

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №391/05.04.2018 г. по адм. д. №22/2018 г. на Административен съд София-област. Решението е окончателно.