Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.П, представен от адв. С.К, срещу решение № 179/06.02.2018г. на Административен съд Бургас по административно дело № 678/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, за издаване на свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег. № 769000-463/08.03.2017 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Доводите му са, че с успешното повторно полагане на изпит след анулиране през 2013 г. на предходното му свидетелство за управление на МПС във Франция, са осъществени предпоставките за възстановяване на правоспособността му по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, а отказът за издаване на СУМПРС е неправомерен дори при действието на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С позоваване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК обосновава обвързаността на администрацията да установи фактическите основания на отказа за извършване на административна услуга. Възразява против основаните на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № I-157 от 2002 г. правни изводи на съда. Иска отмяна на решението и на отказа за издаване на СУМПС.

Ответникът по касация началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

Пред АС Бургас е оспорен отказът на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас да издаде СУМПС, съдържащ се в писмо рег. № 769000-463/08.03.2017 г.

По констатациите на първостепенният съд на К.П е било издадено на 23.05.1996 г., удостоверяващо правоспособността му да управлява МПС от категория В. След две преиздавания от 2000 г....