Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.В, представен от адв. К.Т, срещу решение № 1182/23.02.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 12514/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 4504/01.10.2017 г., издадена от младши инспектор в 03 група, I сектор, Отдел „Пътна полиция“ към СДМВР. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Като процесуално нарушение определя позоваването от съда на служебното му познание за съществуването на заповед № 8121з-1525/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, вместо да приложи докрай правилата на доказателствената тежест и да съобрази, че не е изпълнено от ответника указанието му за представяне на доказателства за компетентност на издателя на ЗПАМ. Иска отмяна на решението и на административния акт.

Ответникът по касация младши инспектор в 03 група, I сектор, Отдел „Пътна полиция“ към СДМВР не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ ЗПАМ е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС Ф. Г с рег. [рег. номер на МПС], Мотивите на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС и е го е управлявал при конкретни условия на време и място с концентрация на алкохол в кръвта 1.16 промила. Правно основание за наредената правна промяна е разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Адресат на акта е В.В.

По констатациите на първостепенният съд В.В е собственик на процесното ППС; по времето и на мястото, посочени в акта е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.16 промила /погрешно е посочена концентрацията...