Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К.М, от гр. [населено място], подадена чрез процесуалния пълномощника адвокат К.Н против решение № 2409 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 13638/2017 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-4332-006633/29.09.2017 г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поправена със заповед № 5960/06.10.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

В касационната жалба се излагат се доводи за отмяна на обжалваното решение като неправилно основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението.

Ответната страна - началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР не изразява становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-4332-006633/29.09.2017г. на началника група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на К.М на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 484303/28.12.2017 г., съгласно който М.М е управлявал лек автомобил, собственост на К.М, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС №[номер] е със срок на валидност 24.08.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът на валидност е изтекъл.

Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН М.М е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявал чуждо МПС, със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Обсъдени са относимите за случая разпоредби от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/, съобразно които свидетелството за управление на МПС представлява личен удостоверителен документ, с определен срок на действие, изтичането на който го прави невалиден. Управлението на МПС с такъв невалиден документ се приравнява на управление на МПС без СУМПС, поради което наложената ПАМ е законосъобразна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че касаторът не е оборил обвързващата доказателствената сила на съставения АУАН от 28.09.2017 г., по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а с това и описаното в него нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Пред органа и съда, оспорващият не е ангажирал доказателства, че към датата на проверката - 28.09.2017 г. в гр. С., М.М е управлявал съответното МПС с валидно СУМПС. От данните по преписката е установено, че издаденото на Маринов СУМПС е със срок на действие до 24.08.2017 г., който е изтекъл.

Поради това, при правилно приложение на закона са изводите на съда, че са налице предпоставките на чл.171, т. 2а ЗДвП /Д.В. бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ за прилагане на процесната ПАМ, тъй като е безспорно установено, че на посочената в АУАН и заповедта дата, автомобила на касатора е бил управляван от М.М, без да притежава съответното свидетелство за управление. Касационният съд споделя изводите на решаващия, че съгласно чл. 50 от ЗБЛД СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност, който е с определен срок на валидност. С изтичане на срока му, водачът не губи своята правоспособност да управлява МПС от съответната категория, но с изтичане на срока за който е признато това право, същото се счита за прекратено. След изтичане срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство. Поради това законодателят в §1, т. 2, б."ж" ДР ЗБЛД е посочил, че личен документ с изтекъл срок на валидност е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок, се приравнява на управление на МПС без СУМПС.

При управление на МПС без СУМПС, се дължи прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Поради това като е достигнал до същите изводи и е приел законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2409 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 13638/2017 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.