Образувано е по касационна жалба на директора на Д. С. подпомагане - гр. Д., срещу решение 132 от 27.11.2014 г. по адм. д. 317/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Д.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.
О. Р. Г. Ж., от с. Ч., област Д., чрез адвокат Йорданова, моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение 132 от 27.11.2014 г. по адм. д. 317/2014 г., Административен съд - гр. Д., е отменил заповед РД 15-127 от 21.03.2014 г. на директора на Д. С. подпомагане - гр. Д., потвърдена с решение 94РР/0005 от 23.04.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Д..
Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
По първоначалното дело е било установено, че Р. Г. Ж. от с. Ч., област Д., е получавала месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) през периода м. януари 2009 г. до м. декември 2013 г. включително, които са на обща стойност 4200 лв. Кандидатстващата за цитираните помощи е декларирала, че е неомъжена, независимо че на 26.04.2006 г. е сключила граждански брак с П. А. П., който брак не е прекратен. В подадените молби-декларации за посочения период не е отразила и доходите на съпруга си.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4
. Според чл. 4 ЗСП, средномесеченият доход на член от семейството за предходните 12 месеца трябва да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Р. Б. за съответната година, но не по-малък от предходната година.
Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено доходите на П. А. П. за процесния период и съпоставяйки ги с дохода, определен в Закона за държавния бюджет на Р. Б. за съответните години, е стигнал до правилния извод, че и при вземане пред вид на тези доходи, средномесечният доход на член от семейството, което е четиричленно, е по - нисък от дохода, определен в ЗДБ за съответната година.
При това положение невярното деклариране от страна на Жечева на обстоятелството, че не е омъжена, не рефлектира върху материалното й право да получи месечните помощи по чл. 7, ал. 1 ЗСПД.
В оспорения административен акт не се съдържат твърдения, а и такива доводи не са били изтъкнати от пълномощника на ответника пред първоинстанционния съд, че кандидатстващата за помощ е имала доходи, както че не са били налице предпоставките на чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗСПД. Освен това, тази връзка по делото са налице писмени доказателства.
Неизследването на доходите на Параскевов от административния орган преди издаване на заповедта е в нарушение на нормата на чл. 35 АПК, което представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
След като и след вземане предвид на тези доходи, семейството е отговаряло на изискванията на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 4 ЗСПД, то постановявайки възстановяване на получените помощи, административният орган е нарушил и материалния закон.
Стигайки до така посочените правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 132 от 27.11.2014 г. по адм. д. 317/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Д.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. И.В.