Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. С. П., подадена чрез адв. Г. А. М. от АК-Пловдив, против решение 556/ 27.02.2014 г. по адм. д. 2708/2013 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е отчел липсата на компетентност на кмета на район Централен, община П. да издаде процесната заповед за изземване на общински имот, поради което изводите му, че заповедта не е нищожна, са неправилни. Моли да се отмени решението и обжалваната заповед да се обяви за нищожна. Претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - кмет на община П., район Централен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 2 вр. ал. 1 ЗОС за изземване на поземлени имоти - публична общинска собственост. В градове с районно деление заповедите могат да се издават от кметовете на райони в случаите и по ред, установен от общинския съвет. Заповедта за изземване на имотите е издадена от заместник-кмета на район Централен, община П., по силата на заповед на кмета на района РД-13-623/01.08.2013 г., като е спазен реда за издаване на заповедта, предвиден в чл. 80 на НРПУРОИ на ОбС-Пловдив. Налице е и заповед на кмета на община П. за оправомощаване на кметовете на райони за издаване на заповеди по чл. 65 ЗОС, за която няма доказателства да е отменена.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е...