Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна против решение 686 от 21.03.2014 г. по адм. дело 3108 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена издадената от касатора заповед РД-Д-Вн-05-50 от 10.07.2013 г., потвърдена с решение РД-РД-ВН-03-0021 от 05.08.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Варна и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 8д от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. В. С. Цветкова от гр. В. не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Варна е заповед РД-Д-Вн-05-50 / 10.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. В., потвърдена с решение РД-РД-ВН-03-0021 / 05.08.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. В., с която на В. С. Ц. от гр. В. е отказано отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст за периода от 01.06.2008 г. до 31.01.2013 г., с мотиви, че за този период детето Александър не е било освидетелствано с експертно решение на ТЕЛК.

Решението на Административен съд Варна, с което оспореният административен акт е частично отменен, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 8д, ал. 1, т. 1...