Производството е образувано по касационната жалба на кмета на О. С. З., подадена чрез неговия пълномощник, против решение 168/ 10.10.2013 г., постановено по адм. д. 325/2013 год. по описа на Административен съд С. З., с което е прогласена нищожността на акт за прихващане и възстановяване 46 от 11.03.2013 год. на старши инспектор по приходите при общината, издаден по искане на И. Л. С. от гр. С. З.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че оспореният административен акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган и е законосъобразен. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора.

Касационна жалба срещу решението е подадена и от И. Л. С. от гр. С. З.. Твърди, че решението е неблагоприятно за нея, тъй като съдът не е разпоредил възстановяване на недължимо събрани и платени суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 1998 г. - 2006 г. за недвижим имот, находящ се в гр. С. З..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Съдът е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане вх. 340/ 15.02.2013 г., подадено от И. С. за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци и такси за недвижим имот, находящ се в гр. С. З., за периода 1998 г. - 2006 г. Началникът на сектор "Проверки и ревизии" е възложил на старши инспектор Стойчева извършване на проверка по искането, на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Констатациите от проверката са отразени в оспорения пред първоинстанционния съд акт за прихващане и възстановяване (АПВ) 46/11.03.2013 г. Проверяващият орган е констатирал, че за недвижимия имот, находящ се в гр.С. З., ул. "Х. М." 28, искането за прихващане и възстановяване е погасено по давност за периода 1998 г. - 2006 г., предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 1, пр. второ от ДОПК. За периода 2007 г. - 2012 г. органът е изложил подробно констатацията си, че Стоянова дължи данъци и такси в общ размер на 179,05 лв., като е посочил и издадените АУЗД, приложени по делото, които към момента на постановяване на АПК са оспорени и не са влезли в сила. Видно от съдържанието на АПВ, след изложените мотиви органът е отразил вида и размера на задълженията и периодите за тях в табличен вид, макар и некоректно обективирани в частта "Прихващам". В таблицата са посочени изискуемите вземания и техния размер, като не са констатирани суми за прихващане или възстановяване. В последната графа на таблицата всъщност е обобщена констатацията на проверяващия орган, а именно: 0,00 лв. за възстановяване и 0,00 лв. за прихващане. АПВ е оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за прихващане и възстановяване е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Според съда, проверяващият орган е действал извън правомощията си, тъй като е установил данъчни задължения, за които е следвало да се извърши ревизия, предвид чл. 108 от ДОПК. Като не е провел ревизионно производство за установяване на данъчни задължения, издателят на АПВ е постановил нищожен административен акт. Въпреки възприетия краен извод, съдът е развил и съображения, касаещи проверката за законосъобразност на административния акт. Счел е възражението на жалбоподателката Стоянова, че не е изтекъл 5-годишният срок за прихващане и възстановяване, за неоснователно; приел е, че в акта не е посочено правното основание за издаването. Решението е неправилно.

Прихващане и възстановяване може да иска данъчен субект, който има ликвидно и изискуемо парично вземане, от държавата в лицето на данъчната администрация. Съществуването на насрещно вземане подлежи на проверка в процедурата по издаване на АПВ и в зависимост от съществуването му ще бъде извършено прихващане с него или вземането на данъчния субект трябва да бъде удовлетворено чрез плащането му. Прихващането и възстановяването се основава на съществуването на предварителна изпълняемост на установените от данъчната администрация вземания за публични задължения. В случая органът е извършил проверка, възложена му по надлежния ред, съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Правомощията на проверяващия орган не включват установяване

на задължения за данъци и такси. Такива вече са установени във връзка с подадените от лицето декларации, по които са издадени актове за установяване на задължения по декларация, подробно описани в АПВ. Макар и същите да не са влезли в сила, с тях се установяват публични задължения.

Ако трябва да се установяват нови факти и обстоятелства, които са от значение за задълженията за данъци, когато следва да се извърши преценка на верността на декларираните данни, или когато трябва да се обсъдят възраженията на задълженото лице относно подадена молба за освобождаване от заплащането на такса ТБО, и да се прецени дали услугата е била действително извършена, то в този случай органът по приходите извършва ревизия. В конкретното производство ревизия не се налага, тъй като с АПВ, в резултат на извършената проверка, са констатирани по основание и размер всички изискуеми вземания на И. С..

Тъй като с АПВ не се установят задължения за данъци, във всеки един момент стабилитетът на този акт е преодолим чрез извършване на ревизия по общия ред, защото с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК се допуска извършване на ревизия по този общ ред, независимо от това дали е извършено прихващане или възстановяване. Не съществува и законова пречка при промяна на релевантни обстоятелства да бъде поискана и нова проверка.

Ето защо оспорения пред първоинстанционния съд АПВ е издаден от компетентен орган, по силата на възложена му проверка от орган по приходите, в редовно производство по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Актът е мотивиран от фактическа и правна страна, като в него е посочено, че се издава в производство по чл. 129 от ДОПК; изложени са съображения за вида и размера на дължимите публични задължения, както и за техния период. Законосъобразно органът е приел, че искането за прихващане и възстановяване е погасено по давност за периода 1998 г. - 2006 год., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, пр. първо от ДОПК

искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Основанието за възстановяване не възниква от момента на подаване на искането. Тъй като съгласно чл. 28 от ЗМДТ данъкът се плаща за годината, за която е дължим, то възникването на основанието за възстановяване е 1 януари на годината, следваща годината, за която е заплатен. С оспорения АПВ е направена констатацията, че на молителката И. С. не се дължат суми за прихващане и възстановяване.

Като е прогласил нищожността на АПВ 46/11.03.2013 год. на старши инспектор по приходите при община С. З., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. При изяснена фактическа обстановка ще следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената от И. С. жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба на И. С. е недопустима поради липса на правен интерес. П. на касационната проверка е валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение. Касационните оплаквания са във връзка с мотивите на постановения съдебен акт, като Стоянова оспорва правното заключение за изтекла давност и счита, че съдът е следвало да се произнесе по същество, като й възстанови недължимо събраните и платени от нея суми за данъци и такси за периода 1998 г. - 2006 г. Обжалването на мотиви е недопустимо, тъй като формираната воля на съда е обективирана в диспозитива на решението и то е благоприятно за жалбоподателката. Поради това касационната жалба на Стоянова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 168/ 10.10.2013 г., постановено по адм. д. 325/2013 год. по описа на Административен съд С. З. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Л. С. от гр. С. З. срещу акт за прихващане и възстановяване 46 от 11.03.2013 г. на орган по приходите при община С. З..

О. Б. Р. касационната жалба на И. Л. С. от гр. С. З. против решение 168/ 10.10.2013 г., постановено по адм. д. 325/2013 год. по описа на Административен съд С. З. И ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 713/2014 год. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

Решението е окончателно, а в прекратителната част, имаща характер на определение, може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред петчленен състав на ВАС. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я.

Т.В.