Производството е по чл. 73 от ЗЧСИ (ЗАКОН ЗЗД Ч. С. И).

Образувано е по жалба на Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители, [населено място], подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Д., срещу решение от 17.01.2020 г. по дисц. дело № 23/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител А. А, рег. № 757, район на действие Окръжен съд – Пловдив, дисциплинарно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение по т. 2 от искането на СКЧСИ – противоправно бездействие: не е информирал Съвета на камарата на ЧСИ за очаквани или настъпили финансови затруднения в служебната му дейност, с което е нарушил чл. 54 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Отхвърлено е искането за налагане на дисциплинарно наказание на Съвета на Камарата на ЧСИ в частта за нарушаване на чл. 455, ал. 2 ГПК, чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ и чл. 55 ЕКЧСИ, изразяващо се в противоправно бездействие: непревеждане на дължими към правоимащото лице суми при липса на законови пречки за това.

О. А. С Атанасов, частен съдебен изпълнител рег. № 757, район на действие Пловдивски окръжен съд, оспорва жалбата. Изложени са подробни съображения в писмена защита, представена в откритото съдебно заседание, проведено на 29.09.2020 г.

С протоколно определение от 29.09.2020 г. по настоящето дело е прекратено производството по отношение на Министерството на правосъдието.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното:

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е приела, че за периода, в който ЧСИ Атанасов е лишен от права с решение на ВКС от 15.07.2013 г. до възстановяването му на 10.09.2016 г., той не е имал право и не се е разпореждал със сумите по специалните сметки. Това е правел ЧСИ Видев, който е приел архива му. Доколко законосъобразни са били действията на ЧСИ Видев по управление и разпореждане със средствата по специалните сметки, Комисията е приела, че не е предмет на дисциплинарното производство. Предвид размера на средствата, които са се намирали по специалните сметки при връщане на архива на ЧСИ Атанасов, и доколкото дисциплинарната отговорност е лична, Комисията е посочила, че дори да се приеме, че е извършено нарушение на чл. 455, ал. 2 ГПК, изразяващо се в непревеждане на дължими към правоимащото лице суми при липса на законови пречки за това от ЧСИ Атанасов, то няма как да се направи извод, че същото е извършено виновно. Дължимите суми, които трябвало да бъдат преведени, не са били налични поради действия или бездействия на друго лице. В този смисъл не могат да се вменят на ЧСИ Атанасов и другите твърдени нарушения – на чл. 24 от ЗЧСИ и чл. 55 от ЕКЧСИ.

По отношение на нарушението на чл. 54 ЕКЧСИ е прието, че в комисията при предаване и връщане на архива участва представител на Камарата на ЧСИ, а копия от протоколите по предаване и връщане се съхраняват в КЧСИ, поради което се предполага, че Съветът на КЧСИ е бил информиран за финансовия статус на ЧСИ Атанасов при възстановяване на архива му. Само ЧСИ Атанасов обаче, при ревизия на делата, които са му били върнати, може да прецени дали са налице очаквани или настъпили финансови затруднения в служебната му дейност и ако констатира такива, да уведоми Съвета на КЧСИ, с оглед евентуална проверка на движението на финансовите средства през периода, в който за тях се е разпореждал друг ЧСИ.

Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична. Без вина няма дисциплинарна отговорност. Както правилно е приела дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ, дължимите суми, които е трябвало да бъдат преведи, не са били налични, но поради действия или бездействия на друго лице. Страните не спорят, че за периода от лишаването на ЧСИ Атанасов от права с решение на ВКС от 15.07.2013 г. до възстановяването му на 10.09.2016 г., същият не е имал право да се разпорежда със сумите по специалните сметки и не е извършвал подобни действия на разпореждане с тях. Такива действия е можел да извършва приелият архива му ЧСИ Видев. Следователно правилни са заключенията на дисциплинарната комисия, че твърдените нарушения по чл. 455, ал. 2 ГПК, чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ и чл. 55 от Етичния кодекс на ЧСИ, не могат да се вменят на ЧСИ А. А.

Неоснователни са доводите в жалбата на Съвета на Камарата на ЧСИ, че липсата на суми по особената сметка на съдебния изпълнител не може да бъде оправдана с действия на друг съдебен изпълнител, както и че доколкото нарушението, изразяващо се в противоправно бездействие, не е преустановено и към момента, отговорността за липсата на суми следва да се вмени на ЧСИ Атанасов. В конкретния случай, доколкото същият е бил лишен от права за периода 15.07.2013 г. – 10.09.2016 г., не може да се приеме, че негово лично поведение, изразяващо се в действие или бездействие, е довело до констатираната липса на суми по специалната сметка на ЧСИ, която в този период се е водела от ЧСИ Видев, на когото са били прехвърлени всички суми от специалните сметки на ЧСИ Атанасов.

Неоснователни са и твърденията, че процесното нарушение не е изолиран случай в работата на ЧСИ Атанасов, доколкото други аналогични нарушения не са предмет на дисциплинарното производство и нямат отношение към предмета на доказване в конкретния случай.

По отношение на твърденията, че дисциплинарната комисия не е взела предвид тежестта на нарушението по чл. 54 от Етичния кодекс на ЧСИ при определяне на дисциплинарното наказание „глоба“, настоящият състав намира, че същите са неоснователни, доколкото от мотивите на решението е видно, че дисциплинарната комисия е изложила съображения относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината при извършването му и др.

По изложените съображения жалбата на Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители е неоснователна и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарната комисия при КЧСИ следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на спора трябва да се присъдят деловодни разноски на А. С. А в размер на 610 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.01.2020 г. по дисц. дело № 23/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители, [населено място], да заплати деловодни разноски на А. С. А в размер на 610 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.