Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 3403/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Б., с адрес:гр.София, [жк], [жилищен адрес], чрез адв. П. срещу решение №6892 от 02.12.2020 г. постановено по адм. д.№3869 по описа на Административен съд София град за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу АУПДВ №РД-05-55/09.04.2020 г. издаден от Министъра на земеделието, храните и горите за установяване на публично държавно вземане в размер на 1 544 302.78 лв., представляващо получена от касатора несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.
Според твърденията в касационната жалба решението на АССГ е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
На първо място, при постановяването му не са обсъдени доводите за валидността на издадения административен акт, като превратно от решаващия състав е възприето съдържанието и правното действие на решението на Комисията. Неправилно от съда е прието, че въпросът за компетентността на административния орган е решен от комисията и не може да бъде поставян за разглеждане от съда.
Държавната помощ е предоставена с договор за замяна на горски имоти. Договорът е гражданско-правна сделка между равнопоставени страни, независимо от факта, че една от тези страни е държавата, поради това не може да породи публично вземане за една от страните. Всички вземания, които произтичат от договора имат гражданско-правен характер. При преценката кой е компетентният орган, съдът не се е съобразил с разпоредбите на Закона за държавните помощи. Изрично с чл.8 във връзка с чл.7,ал.2, т.11 от ЗДП, правомощията на министъра на земеделието, храните и горите са изключени, когато става дума за възстановяване на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловно стопанство.
При издаване на АУПДВ, касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство през м.09.2014 г., а пет години по-късно. Към датата на уведомяване оценката на заменяните имоти е била изготвена и приета, т. е. Г. Б. е бил изправен пред свършен факт, без да му е предоставена възможност да организира защитата си.
Дружеството изготвило оценката „Агролеспроект” ЕООД, чийто принципал е Министерство на земеделието храните и горите, не притежава правоспособност да извършва оценка. То е свързано лице с министъра по смисъла на §1, т.3 от ДР към ДОПК.
Игнорирани са и доводите поддържани при обжалването, че АУПДВ е издаден без министъра да приеме конкретна методология за определяне размера на несъвместимата държавна помощ.
Неправилно са приложени правилата за разпределение на доказателствената тежест.
При подаване на жалбата са оспорени пазарните оценки на частните и държавните горки имоти. Доказателствената тежест при такова оспорване е на административния орган.
Пренебрегнат е и фактът, че касаторът не е предприятие. Нито в АУПДВ, нито в съдебното решение е конкретизирано какви стоки и услуги предлага касатора и на кой пазар, коя негова икономическа дейност обосновава възприемането му като предприятие по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС.
Неправилни са изводите на съда и по отношение на приложимите давностни срокове.
Не е изпълнено задължението за служебна проверка относно правилността на АУПДВ относно размерът на определеното публично задължение.
Въз основа на тези мотиви, подробно обосновани в касационната жалба се иска решението да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен издаденият АУПДВ.
Ответникът-Министърът на земеделието храните и горите, чрез адв. Х. намира, че решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, които да представляват релевантни касационни основания или поне достоверни доводи срещу изводите на съда. Изложените в касационната жалба оплаквания повтарят изцяло възраженията от първоначалната жалба срещу АУПДВ . Обсъдени са в решението, отхвърлени са с подробно изложени мотиви, а изводите на съда за законосъобразност на решението са последователно и прецизно обосновани. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но по същество изразява становище за нейната неоснователност. Постановеното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 от АПК, които да налагат неговата отмяна, поради което предлага да бъде оставено в сила, а жалбата подадена срещу него да бъде отхвърлена.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като не се споделят всички изложени от касатора твърдения.
Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД 05-55/09.04.2020 г. издаден от министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на касатора се установява публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер на 1 544 302.78 лева, от които главница 1 036 371 лева и лихви в размер на 507 931.78 лева.
При извършената проверка за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел следното:
По делото е установено, че между Г. Б. и Държавна агениця по горите е сключен договор за замяна № 559/18.12.2008 г. По силата на този договор Г. Б. е заменил девет собствени имота, подробно идентифицирани в договора, с обща площ от 134.907 дка находящи се в землищата на с.Рибарица, общ.Тетевен; с.Сопот, общ.Угърчин; с.Априлци, общ. Априлци и гр.Тетевен, общ.Тетевен, оценени общо на 1 002 374 лв., с държавен имот с площ 40.642 дка, с №000012, находящ се в землището на с.Виница, общ.Варна оценен на 986 144 лв. Съгласно клаузите на договора за замяна, не се извършва парично уравняване на заменените имоти. Стойността на имотите на двете договарящи страни е определена преди сделката съгласно Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху и земи от горския фонд.
С влязло в сила решение на Европейската комисия /ЕК/ С /2014/ 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/C/ /ex 2011/NN - ex CP176/A/08/ и SA.26217 /2011/C/ /ex 2011/NN - ex CP176/B/08/, е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Р. Б. в нарушение на чл.108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.
Констатираното е нарушение свързано с неизпълнение задължението на Р България по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава – членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съдът в мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирал подробно разпоредителната част на решението на ЕК. Посочил е, че съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК, Р. Б. възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от § 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 – адресат на решението е държавата – членка – Р. Б.
Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Съдът е приел, че решението на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Р. Б. орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение.
През 2018г. Изпълнителна агенция по горите възлага на „Агролеспроект“ ЕООД, едноличен собственик на капитала МЗХГ, да извърши пазарна оценка на имотите – предмет на гореспоменатия договор. Съгласно оценителските доклади заменените държавни имоти са оценени на 1 142 208.86 лева, а заменените частни имоти – на 122 068.27 лева.
Производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с уведомление изх. № 94-2337/20.11.2019 г. изпратено на Г. Б. на основание чл. 26, ал.1 АПК, като му е предоставена възможност да представи възражения, да даде обяснения и да приложи доказателства във производството. Писмото е получено лично на 24.01.2020 г. Лицето не се е възползвало от предоставената му възможност да участва в производството и то е приключило с издаване на АУПДВ № РД–05-55/09.04.2020г.
Според мотивите на решаващият състав, АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на акта. Като неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразно изготвяне на оценките на имотите преди започване на производството по издаване на АУПДВ и от свързано с МЗХГ юридическо лице. За да отхвърли жалбата в мотивите на съдебния акт, решаващият състав е приел, че АУПДВ е издаден при спазване на материалния закон и указанията на Европейската комисия.
Посочено е в решението, че получателят на помощта макар да е физическо лице има качеството на предприятие по смисъла на чл.107, §1 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/, тъй като определящо за това понятие е не правноорганизационната структура, а обстоятелството на осъществяване на икономическа дейност. Позовавайки се на решенията по дела Т-513 и Т-217 на СЕС, е приел, че икономическа дейност е налице, когато тази дейност е свързана с предлагането на стоки и услуги на определен пазар, независимо от това дали лицето реализира печалба от нея и независимо дали носи финансов риск. В конкретния случай съдът е обосновал качеството на „предприятие“ по отношение на Г. Б., като е определил, че е налице икономическа дейност, тъй като бенефициерът е страна и по друг договор за замяна на горски имоти, които е апортирал в капитала на търговско дружество „И. Д. АД.
Не са споделени аргументите изложени при обжалването на АУПДВ относно изтекла погасителна давност. Според съда ЕК разполага с 10 годишен давностен срок, за да поиска възстановяването на неправомерно получена държавна помощ съгласно чл.17 §1 и §2 от Регламент 2015/1589 и този срок започва да тече от деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера. В случая той е прекъсван неколкократно и е спазен. Давностните срокове по ДОПК са неприложими, съгласно т.2 от решението на СЕС по дело С-627/18.
Неоснователни са, според АССГ и възраженията на жалбоподателя относно начина на определяне на пазарна оценка на заменените имоти. Според него е спазена оценителната методика дадена в т.173 от решението на ЕК, като е съобразен и утвърдения през годините метод на пазарните аналози.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
АУПДВ е издаден на основание чл.38, ал.3 от ЗДП във връзка с чл.166 от ДОПК от Министъра на земеделието, храните и горите. С решението на ЕК за възстановяване на неправомерната и несъвместима държавна помощ, въз основа на което е започнала процедурата от министъра на земеделието, храните и горите, не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът, в който следва да се възстанови. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП /ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г./, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.
Споделя се приетото от АССГ, че оспореният пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в качеството му на администратор на държавната помощ в изпълнение изискването на чл.38, ал.3 от ЗДП. В касационната жалба се твърди, че материалната компетентност е на директора на Изпълнителната агенция по горите или на министъра на финансите, поради което процесният АУПДВ е нищожен на това основание. Тези твърдения на касатора са несъответни на относимите разпоредби в ЗДП, посочените органи, не са администратори на държавна помощ според смисъла на чл.9 от с. з.
Законосъобразни са изводите на АССГ и относно наведените аргументи за изтекла погасителна давност. Твърденията му са в противоречие с приетото в решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. В мотивите на това решение /т.46/ СЕС приема, че когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, тя е неправомерна по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане. Правилно позовавайки се на тълкуването на СЕС относно давността АССГ е приел, че Комисията винаги може да поиска възстановяане на неправерна помощ, при това независимо от еветуалното изтичане на приложимия в националното законодателство давностен срок. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Р. Б. в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. Съгласно т.60 на решението принципът на правна сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ.
В процесния случай решението на ЕК, C/2014/ 6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент /ЕО/ № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 12.03.2020 г., но не извън давностния срок.
Въпреки изложените мотиви на решаващият състав относно валидността на АУПДВ и прилагането на давностните срокове, които се споделят от настоящата инстанция, решението е неправилно поради следните съображения:
Прието е в съдебния акт, че жалбоподателя има качеството на предприятие по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС. Този въпрос според съображение 125 от решението на ЕК задължително следва да бъде разгледан предварително. Преди издаването на АУПДВ, в хода на административната процедура. Съгласно формулировката на тази разпоредба правилата за държавни помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. За да бъде определен един ползвател на помощта като предприятие не е задължително той да има качеството на юридическо лице. Основен критерии е да осъществява икономическа дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар. Преценката съгласно решения на СЕС по т.75 на дело С-82/01 и т.25 на дело С-49/07 следва да се извърши за всяка отделна дейност и с оглед конкретния субект.
При произнасянето си административния орган е посочил, че Г. Б. е съдружник в търговско дружество „Ел Д. А. ООД, в което притежава 50% от капитала. Освен това е член на съвета на директорите на търговските дружества „Градус“ АД и „Е. И. АД. В това си качество на съдружник в търговското дружество, чрез което извършва стопанска дейност и на член на съвета на директорите в други две търговски дружества Г. Б. има качеството на „предприятие“ по смисъла на решението на ЕК.
В мотивите на съдебното решение, качеството на „предприятие“ по отношение на Г. Б. е обосновано с обстоятелството, че той е осъществявал икономическа дейност, тъй като е страна и по друг договор за замяна на горски имоти, които е апортирал в капитала на търговско дружество „И. Д. АД. Тези мотиви са различни от изложените от административния орган. Недопустимо е в хода на съдебното произвоство да се дописват мотивите на административния акт, като се обоснова наличие на една от предпоставките за възстановяване на недопустимо получената помощ.
Изложените от административния орган обстоятелства не могат да доведат до заключението, че се касае за „предприятие” по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС. За да е налице основание за възстановяване на несъвместима помощ от жалбоподателя, според четвъртата предпоставка в съображение 124 от решението на ЕК, административният орган следва да установи, че неговата сделка за замяна нарушава конкуренцията. А в конкретния АУПДВ не се сочи на сделка извършена от Г. Б. и не е посочено в какво се изразява нарушението на конкуренцията. Твърденията на органа са, че той е съдружник или член на съвета на директорите на три търговски дружества, но дори това да е така, тези факти не установяват конкретно нарушение на конкуренцията, свързано с посочена и обсъдена сделка на касатора. Качеството му на съдружник и член на органите на управление в търговски дружества не означава, че като физическо лице той е осъществил сделки в нарушение на правилата на конкуренцията и тези сделки са свързани с предоставената помощ. Договорът за замяна е сключен от физическото лице и в това му качество административният орган е следвало да извърши преценка дали се касае за предприятие.
Според съображение 142 от решението на ЕК, сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки доколкото всяка финансова изгода в резултата на замените укрепва позицията на бенефициерите, в сравнение с други конкурентни предприятия в рамките на съюза. При издаването на АУПДВ не са изложени мотиви защо се изисква възстановяване на помощта от адресата на акта. Липсата на мотиви изложени в акта или поне в преписката послужила за неговото издаване съставлява такова нарушение на закона, което е основание за отмяна на акта.
Несподелими са мотивите на първоинстанционното решение, че размерът на публичното държавно вземане е определен законосъобразно. Методиката по която следва да се определи подлежащото на възстановяване вземане е определена в съображение 173 от решението на ЕК. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна.
В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна № 559/18.12.2008 г. и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение (175) Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата посочена по-горе, респективно съображения за причините, поради които е неприложима.
Административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП – „Агролеспроект“ЕООД съгласно чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
Съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не се извършва на пазарна стойност т. е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). С. С. от изложеното следва да се приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи, с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най-близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна.
В конкретния случай от представените по делото оценителски доклади се установява, че при оценката са използвани метод на пазарните аналози и метод на приходната стойност. При прилагането на метода на пазарните аналози за горската земя, държавна собственост са използвани основно данни за продажби на земеделски земи. При недостатъчно данни за продажби на горски земи в землището на с.Рибарица; с.Сопот; с.Априлци и гр.Тетевен, на основание §1, т.4а от ДР на ЗДП, която норма е приложена при изготвянето на оценка, е допустимо използването на продажби на горски територии в съседни землища. В оценителския доклад липсват данни за продажби на горски територии в съседни землища или липсата на такива към релевантния период на 2009 г. За горските земи, частна собственост, находящи се в землището на с.Рибарица; с.Сопот; с.Априлци и гр.Тетевен е ползвана информация за пазара на поземлени имоти за по-разширен период 2007-2008 г. и също така и поради недостатъчна информация за пазарни аналози са използвани такива за земеделски имоти.
При това положение не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2008 г. Това е стойността, релевантна за определяне на размера на полученото предимство по конкретната сделка за замяна, съответно преценката за приложението на условията, посочени в чл. 2 и 3 от решението на ЕК, при които индивидуалната помощ по съответната сделка за замяна не представлява помощ или представлява помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар.
В тази връзка следва да се посочи, че целта на възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението преди привеждането й в действие. Следователно и по-висок размер на пазарните цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените горски земи към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява постигането на тази цел.
По изложените по-горе съображения оспореното решение на АССГ, като неправилно следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.14, §3 от Регламент /ЕО/ №659/1999 , както и чл.16, §3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, решението на Комисията подлежи на изпълнение, като националното право не следва да го препятства. Административният орган при спазване указнията по тълкуването и прилагането на закона е длъжен да установи предпоставките за прилагане разпоредбите на чл.107, §1 и чл.108, §3 от ДФЕС, в изпълнение на решение на Европейската комисия /ЕК/ С /201486207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/C /ex 2011/NN-ex CP 176/A/08/ и № SA.26217 /2011/C /ex 2011/NN-ex CP 176/В/08/ за да възстанови несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ. С оглед констатирантие съществени процесуални нарушения при издаването на АУПДВ и задължението на РБ да предприеме действия по изпълнение на решението на ЕК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на касатора, следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски така както са претендирани в общ размер на 11 645 лв. , от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на дело пред АССГ, 1 700 лв. държавна такса за касационното производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 935 лв.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 изречение първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6892 от 02.12.2020 г. постановено по адм. д.№3869 по описа на Административен съд София град за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане №РД 05-55 от 09.04.2020 г. издаден от министъра на земеделието храните и горите и ИЗПРАЩА административната преписка на същия административен орган за ново произнасяне в изпълнение решение на ЕК С/2014/6207 final от 05.09.2014 г.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието храните и горите да заплати на Г. Б., с [ЕГН] и адрес: гр.София, [жк], [жилищен адрес], сумата от 11 645 лв., представляваща разноски в производството.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова