3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4420

София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: М. П. Членове: М. Г. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №4522/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. И., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. П., срещу определение №418/20.10.2022 г. по ч. гр. д. № 283/2022 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.09.2022 г. по гр. дело №2270/2021 г. на Разградския районен съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по правния въпрос за това допустимо ли е постановяване на привременни мерки във висящо производство по иск по чл.59, ал.9 СК след като вече съдът е определил мерките относно родителските права.

Ответницата по частната касационна жалба Д. Р. Д., Разград, не е заявила становище.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на А. С. И. за постановяване на привременни мерки като упражняването на родителските права по отношение на децата бъде предоставено на него, да бъде определено местоживеенето на децата при него, а на майката бъде определен режим на лични отношения с децата, както и майката да заплаща издръжка на децата, при висящност на настоящия процес по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Прието е, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. Посочените разпоредби са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително, за да се приеме, че и в други хипотези, непосочени изрично в закона, биха могли да бъдат постановявани привременни мерки. От изложеното следва, че щом като по отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, следва, че липсва и възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, вече има постановено и влязло в законна сила решение, т. е. налице е трайна уредба на отношенията на родителите с децата. Макар съдебните решения в частта за упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето да имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им. Определените мерки са приложими до момента на постановяването на нови такива с влязло в сила решение. Ето защо молбата за определяне на привременни мерки е процесуално недопустима.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касационното обжалване не следва да се допуска, въпреки че повдигнатият въпрос е обусловил изхода на делото. Той обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС /определение №93 от 10.02.2022 г. по гр. дело №2003/2021 г. на ВКС, III г. о./ Според нея когато с влязло в сила съдебно решение са постановени мерки относно родителските права е допустимо определяне на привременни мерки само по реда на Закона за закрила на детето /чл.59, ал.10 СК/. Производството, в което се разглеждат тези мерки е уредено в Глава трета „а“ – чл. 22а-чл. 22ж от Закона за закрила на детето, образува се по реда на чл. 22б, с. з /същия закон/ пред СГС, чието решение подлежи на обжалване пред САС /Софийски апелативен съд/, а решението на САС е окончателно /чл. 22г, ал. 2/. Решаването на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК не препятства възможността да се предприемат мерки по реда и при условията на Закона за закрила на детето, но в друго производство /арг. чл. 59, ал.10 СК/.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №418/20.10.2022 г. по ч. гр. д. № 283/2022 г. на Разградския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.