№ 4411 София, 20.12.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4268/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. И. Х. чрез адв. Р. С., срещу определение № 9582/13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6013/2022 г. на Софийския градски съд за потвърждаване на определение № 11063/03.05.2022 г. по гр. д. № 65839/2021 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба, подадена от Б. И. Х. срещу П. М. П. и С. М. П., е върната, а производството по делото е прекратено.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт и се моли за неговата отмяна поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като се поставя въпросът относно приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗНсл и по-конкретно за приложението на нормата спрямо наследниците на първоначалния длъжник - явяват ли се те длъжници спрямо кредитора след смъртта на първоначалния длъжник, независимо от направения впоследствие отказ от наследство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол на обжалваното определение настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Ищецът Б. И. Х. твърди, че е кредитор по...