№ 50499

гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2610 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 366241/30.11.2021 г., подадена от С. А. Е., чрез адвокат В. С., срещу решение № 266338 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 3482/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20252592 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 46208/2019 г. на Софийски районен съд за осъждане на С. А. Е. да заплати на основание чл. 57, ал. 2 СК на В. С. Ю. сумата от 6500 лв. - наемна цена за периода от 5.06.2017 г. до 5.08.2019 г. за 1/2 ид. ч. от недвижим имот - апартамент № 1 в [жилищен адрес] вх. Г на[жк], ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 7.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Въззивният съд е посочил, че доколкото в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на страните, които са бивши съпрузи, относно ползването на семейното жилище след развода и е заявено искане за плащане на парична сума на неползващия съпруг, спорното право намира своето основание в чл. 31, ал. 2 ЗС. Визирал е, че съотношението между чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС е на специална към обща разпоредба и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай трябва да бъде съобразено естеството на възникналото правоотношение между...