Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Р-Р-Инвест 1“ ООД - [населено място], срещу решение №373 от 09.12.2019г., постановено по в. т.д. №608/2019г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти гр. с-в., с което е потвърдено решение №108/03.07.2019г. по т. д.№17/2019г. на Кърджалийски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният състав не е обсъди приложените по делото доказателства и в частност не е анализирал значението за спора на подписания на 28.09.2015г. тристранен протокол за прихващане между „Р-Р-Инвест 1“ ООД, „А. Б. С“ ЕООД и „АБ“ АД. Според касатора с извършеното прихващане между трите дружества е било погасено вземането на ищеца „АБ“ АД по процесната фактура. Оспорва се решението и в частта за разноските. Претендира са отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на направените от касатора разноски по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че въззивният състав се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат се съображения, аналогични на тези в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с оглед необсъждането на всички релевантни за спора обстоятелства.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „АБ“ АД – [населено място], в което се твърди, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради липсата на формулирани в изложението предпоставки за това. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №108/03.07.2019г. по т. д.№17/2019г. на Кърджалийски окръжен съд, с което ответникът „Р-Р-Инвест 1“ ООД е осъден да заплати на ищеца „АБ“ АД сумата 89 468.69лв. - главница, съставляваща неизпълнено задължение по фактура № [ЕГН] от 30.11.2014г., сумата 35 534.58лв. - мораторна лихва за забавено плащане на главницата за времето от 01.12.2014г. до 29.10.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 30.10.2018г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 6580лв. – разноски за въззивната инстанция.

Съобразявайки се с правомощията си по чл.269 ГПК въззивният състав е приел за безспорно установено по делото: 1. че съществува твърдяното от ищеца търговско правоотношение по продажба на стоки от цедента „АБ Холдинг“ ДЗЗД на ответника „Р-Р-Инвест 1“ ООД, 2.) че е сключен договор за цесия между ищеца „АБ“ АД и титуляра на вземането с предмет вземането по фактура №[ЕГН]/30.11.2014г., 3). че ответникът е бил надлежно уведомен от цедента за извършената цесия в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, 4.) че процесната фактура №[ЕГН]/30.11.2014г. е на обща стойност 89 468.69лв., 5.) че фактурата е била надлежно осчетоводена в счетоводствата на двете страни, включена е в дневника за продажби на ищцовото дружество и в справки-декларации за ДДС, като дължимият ДДС е приведен от ищеца в приход на бюджета 6.) че при ответника фактурата е включена в дневник за покупки и в справки-декларации за ДДС, данните са подадени в ТД на НАП, като ответникът се е възползвал от правото си на приспадане на пълен данъчен кредит, 6.) че по счетоводните записи, ищецът има вземане от ответника по фактурата в размер на 89 468.69лв.,а респ. по счетоводни записи на ответника - задължението му към ищеца по процесната фактура е в размер на 89 468,69лв. и 7.) че законната лихва за забава върху главницата от 89 468,69лв. за времето от 01.12.2014г. до 29.10.2018г., възлиза на 35 537.13лв.

Произнасяйки се по спорния въпрос дали вземането по фактурата, цедирано на ищеца, е било погасено с извършено на 28.09.2015г. извънсъдебно прихващане, за което е съставен тристранен протокол между страните по делото и трето лице – „А. Б. С“ ЕООД, въззивният състав е посочил, че от съдържанието на въпросният тристранен протокол от 28.09.2015г. не се установява, със същия да е извършено прихващане, в резултат на което да е погасено процесното задължение на „Р-Р-Инвест 1“ ООД по фактура № [ЕГН]/30.11.2014 г., предмет на договора за цесия, от които черпи правата си ищеца. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че в протокола са посочените насрещни вземания и задължения на всяко от трите дружества, страни по същия, които не са конкретно индивидуализирани по основание. Като релевантен за неоснователността на възражението на ответника за погасяване на спорното задължение чрез прихващане въззивният съд е посочил и факта, че от заключението на вещото лице по допуснатата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, се установява категорично, че фактурата №[ЕГН]/30.11.2014г. е осчетоводена при ищеца и при ответника като при нито едно от двете дружества не е било осчетоводено въпросното споразумение за прихващане, респ. за погасяване на задължения между тях на основание същото.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният състав се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не покрива изискването на чл.280, ал.1 ГПК за поставяне на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за правния спор. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на твърденията на касатора за наличие на основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация, респ. - за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Непосочването на конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не отговаря на истината твърдението на касатора, че съдът не е анализирал значението за спора на подписания на 28.09.2015г. тристранен протокол за прихващане между „АБ“ АД „А. Б. С“ ЕООД и „Р-Р-Инвест 1“ ООД. Както по посочено по-горе, въззивният състав е обсъдил липсата на доказателствена стойност на тристранния протокол по отношение възражението за погасяване на задължението по процесната фактура, в контекста на съдържанието на самия протокол ( с който не е отразено конкретното задължение) и факта, че твърдяното прихващане не е осчетоводено при нито едно от двете дружества. Несъгласието на касатора с посочения извод касае правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. Същото се отнася и до присъдените разноски за въззивната инстанция, като общото оплакване за неправилност на решението в тази му част, не може да бъде прието като молба по чл.248, ал.1 ГПК до въззивния състав за изменение на решението в частта за разноските.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №373 от 09.12.2019г., постановено по в. т.д. №608/2019г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти гр. с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: