Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Ц. С., като пълномощник на Н. К. Д., срещу въззивно решение № 591, постановено на 17.12.2019 г. по в. гр. д. № 956/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1081 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 2073/2018 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу ответниците искове за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: семеен хотел „С.“ с разгърната застроена площ от 944,78 кв. м., състоящ се от: сутерен със застроена площ 284,85 кв. м., без две паркоместа от подземния гараж, разположени непосредствено до подхода /рампата/ вляво; първи етаж със застроена площ от 161,04 кв. м., без гараж № 1 и гараж № 6; втори етаж със застроена площ от 276,25 кв. м.; трети етаж със застроена площ от 222,64 кв. м., заедно с изградените в хотела общи и технически помещения, построен в УПИ **, кв.315 по плана на населеното място.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съгласно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. по какъв начин се установява действителния обем на учреденото право на строеж; определя ли се този обем от рамките на договора за неговото учредяване; 2. когато правото на строеж е надлежно учредено за построяване на сграда съобразно одобрен идеен проект, в който са индивидуализирани самостоятелните обекти в сградата, необходимо ли е съдът при определяне обема на учреденото право на строеж да изследва и съответствието на реално построеното с изискванията на ПУП; 3. когато правото на строеж е надлежно учредено за построяването на сграда съгласно подробен идеен проект, съгласуван от страните, в който са индивидуализирани самостоятелните обекти в сградата, като едновременно с това е предвидено и построеното да съответства на ПУП, достатъчно ли е да се установи, че има несъответствие между идейния проект и реално построеното, дотолкова, че да се приеме, че построеното е съвсем различно като обект, за да се приеме, че построеното е собственост на собственика на земята по силата на приращението или е необходимо да се изследва и съответствието на построеното с ПУП; 4. следва ли да се приеме, че построената сграда /хотел/ е изцяло извън обема на учреденото право на строеж /жилищна сграда с гаражи/; 5. трябва ли да се приеме горното при различие на вътрешното разпределение на етажите, брой помещения, разположение, предназначение; 6. какъв показател следва да се използва за определяне наличието на съществени отклонения; 7. допустимо ли е съдът, при наличието на валидно сключен договор за учредяване на право на строеж, в който са определени вътрешните разпределения на етажите, индивидуализирани самостоятелни обекти в тях, които следва да бъдат построени, да тълкува на основание чл.20 ЗЗД действителната воля на страните, извън обективираната в акта воля; 8. критерий ли е за определяне на обема на правото на строеж визата за проектиране; 9. не следва ли да се приеме, че правото на строеж е погасено по давност, в случай че е построена различна сграда. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 648 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 915/2009 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 118 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 766/2016 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 316/20.05.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на второ г. о.; решение № 173/20.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на първо г. о.; решение № 94/23.01.2018 г. по гр. д. № 4751/2016 г. на първо г. о. /по първия въпрос/. По първия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Със следващите въпроси е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи, че са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по искове за делба на съсобствен недвижим имот, предявени от Н. К. Д. срещу Б. М. К. и Е. И. К.. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на УПИ ** в кв.315 по плана на [населено място]. В отклонение от учреденото право на строеж в имота вместо жилищна сграда е построен хотел. Правото на строеж, учредено с нотариален акт № 555/27.03.2006 г. и нотариален акт № 2139/01.11.2006 г., е погасено по давност поради неупражняването му в 5 – годишен срок. По силата на приращението ищецът се легитимира като съсобственик с дял 1/2 ид. ч. от делбения имот.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдението, че върху процесната сграда не съществува съсобственост. Правото на строеж не е било погасено по давност. Реализирано е в едногодишен срок.

По делото е установено, че през 2005 г. /нотариален акт № 1738 от 28.07.2005 г. за покупко-продажба/ ищецът и Е. К. са придобили правото на собственост върху УПИ ** в кв.315 по плана на населеното място. Ответницата е била в брак с Б. К. /бракът между тях е прекратен с влязло в сила на 13.09.2005 г. решение/. С нотариален акт № 555/27.03.2006 г. за учредяване на право на строеж срещу построяване на гаражи, Е. К., Б. К. и Н. Д. като съсобственици на имота, си учредяват взаимно правото на строеж, за описаните обекти, както следва: Е. К. и Н. Д. учредяват на Б. К. правото на строеж за изграждане на жилищна сграда с РЗП 1062,76 кв. м., състояща се от сутерен със застроена площ 324,85 кв. м., първи - 239,02 кв. м., втори - 276,25 кв. м. и трети етаж - 222,64 кв. м., с построени в тях общи и технически помещения, подземен етаж с паркоместа, надземни гаражи и апартаменти съгласно ПУП, виза за проектиране и идеен проект, без обектите, изброени в т.2 и т.3, за които учредителите си запазват правото на строеж; Е. и Б. К. учредяват на Н. Д. правото на строеж за изграждането на надземни гаражи на първия етаж № 1 и № 6 /т.2/; Б. К. и Н. Д. учредяват на Е. К. правото на строеж за изграждането на надземни гаражи на първия етаж № 2 и № 3 /т.3/. Описаните обекти стават собственост съответно на лицата, на които е учредено правото на строеж. Срещу учреденото право на строеж Б. К. се задължава да построи и предаде на 31.12.2009 г. безвъзмездно и със свои средства, инвестиции и материали на Н. Д., който придобива и си запазва правото на строеж върху имота за надземни гаражи на първия етаж № 1 /22,20 кв. м./ и № 6 /22,20 кв. м./ и на Е. К. – за надземни гаражи № 2 и № 3. С нотариален акт № 2139/01.11.2006 г. Б. К. е прехвърлил учреденото му право на строеж на „Проспектър БГ“ ЕООД – В.Т.Д се е задължило да построи и предаде на Б. К., който придобива и си запазва правото на строеж върху имота за две паркоместа от подземния гараж, разположени непосредствено до подхода и надземни гаражи № 1 и № 6.

С влязло в сила на 14.07.2015 г. решение по гр. д. № 2138/2014 г. на Великотърновския районен съд е признато за установено по отношение на Н. Д., че Б. К. и дружеството не са носители на правото на собственост върху надземни гаражи на първи етаж: № 1 и № 6. Ищецът е получил владението им на 31.12.2009 г.

Сградата е въведена в експлоатация на 29.12.2006 г. /удостоверение № 262/, в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж от 25.04.2006 г. /съгласно одобрени инвестиционни проекти за изпълнение на строеж – семеен хотел – първи етап-сутерен/, 29.05.2006 г. /втори етап/ и 28.12.2006 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво от 11.05.2006 г. Установено е със заключение на съдебно-техническа експертиза, че сградата е изградена съобразно издадените строителни книжа и представените екзекутиви. Към нотариален акт № 555/27.03.2006 г. са приложени виза за проектиране от 24.08.2005 г., върху скица от същата дата, съгласно която главният архитект е допуснал проектирането на семеен хотел и допълващо застрояване, в съответствие с ПУП на 2 етапа, подземен паркинг – първи етап и семеен хотел – втори етап. Не е приложен одобрен идеен проект, а архитектурни разпределения – план на сутерен /със застроена площ 324,85 кв. м., на първи надземен етаж /239,02 кв. м./, втори /276,25 кв. м./и трети етаж /222,64 кв. м./ за жилищна сграда. На място е изградена масивна сграда с един полуподземен етаж /324,85 кв. м./, първи /242,15 кв. м./, втори /258,92 кв. м./ и тавански /222,64 кв. м./. Същата съответства на строителните книжа и на виза за проектиране като разположение, РЗП и функционалност; несъответствия с архитектурните разпределения /част от „идеен проект“, който не е одобрен от главния архитект; съгласувани между страните/. Към нотариалния акт не е приложен одобрен идеен проект, а архитектурни разпределения – сутерен /с описаната по-горе площ/; достъп до него е осигурен от северозапад-от масивна стоманобетонна рампа до гараж и помещение за охрана със санитарен възел към него; първи надземен етаж – на него са разположени шест гаража, четири от които с достъп от изток и два с достъп от север, входно предверие и стълбище с вход от североизточния ъгъл на сградата, три помещения и коридор; втори надземен етаж и трети надземен етаж-две самостоятелни жилища на две нива. Реално на полуподземния етаж са изградени: гараж за 6 МПС, перално помещение, котелно, склад за въглища и санитарен възел; първи надземен етаж – стая за почивка, приземен хол, рецепция, лоби-бар, стая за персонала, апартамент за гости с двигателни увреждания и два гаража, единият с достъп от изток с полезна площ 22,75 кв. м., а другият с достъп от север, с полезна площ 24,40 кв. м.; на втори надземен етаж – четири стаи за гости, със самостоятелен санитарен възел, един апартамент, фоайе, стълбища и коридори; тавански етаж – пет стаи за гости, всяка със самостоятелен санитарен възел, един апартамент, фоайе, стълбища и коридори.

При тези факти, въззивният съд е приел, че не съществува съсобственост, която да подлежи на прекратяване. Процесната сграда, с изключение на описаните гаражи, е индивидуална собственост на ответника Б. К.. Правото на строеж не е било погасено поради неупражняването му в срок. Волята на страните, обективирана в договора от 27.03.2006 г. за учредяване право на строеж, е била ответникът да построи жилищна сграда, съответстваща на приложената виза за проектиране. Същата определя параметрите на допустимото застрояване /чл.140 ЗУТ/ и въз основа на нея са одобрени инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж /аргумент чл.144, ал.1, т.2 във вр. с чл.180 ЗУТ/.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос първи и въпроси от четвърти до седми включително, свързани с определяне обема на учреденото право на строеж. Не се разкрива противоречие с цитираното решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на второ г. о., както и с решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на първо г. о. В първия съдебен акт е дадено тълкуване, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята. В същия смисъл е и решение № 648 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 915/2009 г. на първо г. о. – обемът на отстъпеното право на строеж се определя в нотариалния акт, с който същото се учредява. В решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на първо г. о., е посочено, че когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. В решение № 118/16.11.2016 г. по гр. д. № 766/2016 г. на второ г. о. е възприето, че преценката какъв е обема на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки. Именно по този начин е определен обемът на правото на строеж в настоящата хипотеза. Към нотариалния акт е приложена виза за проектиране от 24.08.2005 г., определяща параметрите на допустимото застрояване в имота – семеен хотел, за които страните са постигнали съгласие. Визата за проектиране представлява неразделна част от договора, поради което въз основа на нея е извършена преценка за обема на правото на строеж. Налице е съответствие и между съществените елементи на архитектурните разпределения – разположение, разгъната застроена площ, функционалност, брой нива, етажи и обекти. Несъответствието между тях и реалното разпределение на помещенията на етажите, което се изразява в предназначението на част от помещенията на първи надземен етаж и изградените допълнително санитарни помещения на втори и трети надземни етажи, не може да обуслови извод за изграждане на цялата сграда извън обема на учреденото право на строеж, съответно за построяването на различна сграда.

Обобщени, въпросите втори, трети и осми, се свеждат до съответствието на построеното с предвижданията на действащия ПУП. Визата за проектиране представлява извадка от този план с обхват поземления имот и съседните му имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини.

Поставеният девети въпрос за погасяване по давност на правото на строеж не е относим към настоящата хипотеза, в която същото е било реализирано в законоустановения петгодишен срок.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е формирана трайна съдебна практика, включително и обсъдената по-горе, която не се нуждае от осъвременяване.

С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответниците по жалба направените в настоящото производство разноски в размер на 4 660 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 591, постановено на 17.12.2019 г. по в. гр. д. № 956/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

Осъжда Н. К. Д. от [населено място], [улица], да заплати на Б. М. К. от [населено място], [община], № 466 и на Е. И. К. от [населено място], [улица], сумата 4 660 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: