Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от М. В. М. и Д. П. Й., вх. № 423/13. 01. 2020 г., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 3916 от 20. 07. 2017 г. по гр. д. № 671/2016 г. на ОС – Благоевград (недопуснато до касационно обжалване с определение № 445 от 22. 08. 2018 г. по гр. д. № 465/2018 г. на ВКС, 2 г. о.), с което е потвърдено решение № 3130 от 20. 05. 2016 г. по гр. д. № 1132/2012 г. на РС – Разлог, с което е отхвърлен предявеният от М. В. М. и Я. В. П. (починала, наследена от сина си Д. Й. П.) против „Александрос“ ООД иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (предходна редакция), за признаване за установено по отношение на дружеството, че ищците са собственици на 668 кв. м. от поземлен имот с площ от 4668 кв. м. и с идентификатор 61813.750.85 по кадастралната карта на [населено място], на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ.

Подаден е писмен отговор от адв. Р. З.-К., като процесуален представител на ответника по молбата „А.“ О., с който се поддържа недопустимост и неоснователност на същата. Претендира се присъждане на разноските, направени в производството по отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното:

Молбата за отмяна се основава на два документа: а/. протокол за извънсъдебна почеркова експертиза от 23. 12. 2019 г.; б/. писмо от адв. С. Д. до адв. С. С. Д. от 10. 12. 2019 г., към което са приложени решения № № 3329/ 2008 г. и 01.1А/2008 г. на ОСЗ – Р. за реституирани наследствени имоти на адв. Д.. Твърди се, че протоколът за извънсъдебна почеркова експертиза от 23. 12. 2019 г. доказва, че решение № 409/30. 11. 2010 г. на ОСЗ – [населено място], е подписано от лицето М. Т., заемала длъжността началник на ОСЗ – [населено място] към постановяването му (почерковото изображение срещу думите „Началник“ и „Заместник началник“ не съставлява един подпис а два преплетени един в друг подписа, единият от които е на М. Т.). С това решение молителите са се легитимирали като собственици на реалната част от имота, предмет на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (предходна редакция), отхвърлен по съображения, че реституционното решение е нищожно, тъй като не е подписано от началника на ОСЗ – [населено място]. Твърди се, че писмото от адв. Д. до адв. Д. доказва датата на узнаване на новото обстоятелство от молителите и спазването на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПП за подаване на молбата.

В останалата си част молбата за отмяна съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неупражнен косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на заповед № КД-14091-519/28. 09. 2007 г. за изменение на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-33/15. 05. 2006 г., които заповеди са представени и приети като писмени доказателства в приключилото исково производство. Твърди се, че изменението на кадастралната карта се изразява в изключване на спорната реална част от границите на ПИ. .... и включването й в границите на ПИ....., собственост на „А.“ О.. Оплакванията са във връзка с тезата на молителите, че изменението на кадастралната карта има отношение към пространствените предели на обекта на собственост, придобит от дружеството с договора за покупко-продажба, тъй като от значение при индивидуализацията на предмета на договора са границите, а не площта на прехвърления имот.

При тези данни настоящият състав прие следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (соченото от молителя ново обстоятелство му е станало известно през ноември 2019 г., а молбата е депозирана на 13. 01. 2020 г.), от легитимирано лице, срещу подлежащ на отмяна акт, но е недопустима.

Недопустимостта й произтича, на първо място, от невъзможността да се подведат под основанието за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 ГПК, посоченото от молителите новоузнато обстоятелство (наличие на подпис на началника на ОСЗ-гр. Р. в решение № 409/30. 11. 2010 г. на ОСЗ – [населено място]) и доказващият това обстоятелство документ (писмено заключение по извънсъдебна почеркова експертиза). Протоколът за извънсъдебна почеркова експертиза обективира писмено становище на специалист в областта на техническите и почеркови изследвания на документи, но няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и на Раздел IV „Писмени доказателства“ от ГПК (Г. П. К), тъй като не представлява документ, който сам по себе си установява релевантен за спора факт, а представлява документ, съдържащ индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане на съдебно-почеркова експертиза, определеният от съда експерт да даде заключение в смисъл идентичен със заключението на частната експертиза (че решението на общинската служба по земеделие, възстановяващо собствеността върху имота на молителите, носи подпис и на лицето, заемало длъжността началник на службата към постановяването му). Съгласно ППВС № 2/1977 г., т. 4, недопустима е отмяна по чл. 231, б.“а“ ГПК отм. въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите.

Молбата за отмяна е недопустима и в частта, съдържаща оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК. Тези оплаквания представляват касационни отменителни основания, които биха били от значение в касационното производство по обжалване на решението, но не и твърдения, покриващи фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Като процесуално недопустима, подадената от М. М. и Д. Й. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

С оглед изхода на производството, молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на „А.“ О. сумата 500 лв. разноски за производството по отмяна, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. В. М. и Д. П. Й. молба вх. № 423/13. 01. 2020 г. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 3916 от 20. 07. 2017 г. по гр. д. № 671/2016 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 3130 от 20. 05. 2016 г. по гр. д. № 1132/2012 г. на РС – Разлог, И ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното по тази молба гр. д. № 2692/2020 г. на ВКС, 1 г. о.

ОСЪЖДА М. В. М. и Д. П. Й. да заплатят на „Александрос“ ООД сумата 500 лв. разноски, направени в производството по отмяна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: