Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно - процесуалния кодекс.

Образувано е по искане, подадено от Сентрал парк Бургас ЕООД гр. Б., представлявано от управителя З. Г. С., за отмяна на влязлото в сила решение 1929/11.02.2014г., постановено по адм. дело 11570/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение 1249/11.06.2013г., постановено по адм. дело 2417/2012г. по описа на Административен съд - гр. Б.. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 3 АПК, изразяващо се в това, че извода на съда относно допустимостта на съдебното производство е основан на акт на държавно учреждение акт за държавна собственост /АДС/ 2150/07.11.1997г., който впоследствие е изменен относно записването в графа 15, по същество приравняващо се на отмяна на акта, с влязла в сила заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител на област Б. и тази отмяна изключва правния интерес за водене на административни производства от страна на Бутед АД. В искането се излага, че заповедта на областния управител за изменението на АДС е влязла в сила след като с определение 623/17.01.2014г. по адм. дело 16179/2013г. на ВАС, първо отделение, е прекратено производството по обжалването й. Поддържа, че материалната и процесуалната легитимация на Бутед АД да обжалва

заповед ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012г. издадена от началника на РДНСК, Югоизточен район

се е основавала на заличеното записване в графа 15 на АДС, поради което след отмяната му, не е налице правен интерес на този жалбоподател от оспорването.

Наред с това искателят поддържа, че са налице нови обстоятелства от съществено значение по делото, изразяващи се в това, че не съществува генерален план на община Б., което се установява от представените с искането писма изх. 70-00-2705/3/17.05.2013г., 70-00-2705/5/21.05.2013г. и 62-00-33/3/15.01.2014г. Липсата на генерален план е от значение за спора, тъй като този документ е обосновал извода на съда за търпимост на постройките и за незаконосъобразност на издадените заповеди за премахването им.

На следващо място, в искането се поддържа, че е налице ново обстоятелство от значение за делото, изразяващо се в прогласяването с решение изх. 94-К-145/16/20.01.2014г. на община Б. на нищожността на издаденото в полза на Бутед АД удостоверение за търпимост 94-К-145/13.04.2011г. Съдът е основал извода си за това, че строежът, чието премахване е наредено с обжалваната заповед, е търпим именно на удостоверението за търпимост, което е прогласено за нищожно.

В съдебното заседание по делото и в писмени бележки процесуалният представител на искателя адв. Е. З., уточнява основанията за отмяна в смисъл, че искането се основава на чл. 239, т. 1 АПК наличие на нови обстоятелства от значение за спора, свързани с преценката относно съществуването на генерален план и на удостоверението за търпимост, както и на чл. 239, т. 3 отмяна на административен акт, на който се основава съдебното решение, свързано с отмяната на записването в графа 15 в АДС. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по искането за отмяна

началникът на РДНСК, Югоизточен район, не е изразил становище.

Ответникът по искането за отмяна Бутед АД, гр. Б., представляван от изпълнителния директор Н. П. Ш., чрез процесуалния представител адв. М. Г. в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за недопустимост на искането за отмяна, а при условията на евентуалност за неговата неоснователност. Поддържа, че съдебното решение, чиято отмяна се иска не е неблагоприятно за Сентрал парк Бургас" ЕООД, тъй като с него е потвърдена отмяната на заповед на началника на РДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж, чийто собственик искателят претендира да е. Поради това, че с административния акт са били създадени задължения за Сентрал парк Бургас ЕООД като негов адресат, то съдебното решение, с което този акт е отменен е благоприятен за адресата на акта съдебен акт и в този смисъл не е налице правен интерес от искането за отмяна.

По същество на искането, ответникът Бутед АД поддържа, че основанието по чл. 239, т. 3 АПК не е налице, тъй като актът на държавно учреждение, на което е основано съдебното решение трябва да е отменен след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а в случая заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител, на която се позовава искателят е била приложена още с касационната жалба на Сентрал парк Бургас ЕООД, а в съдебното заседание по делото на 22.01.2014г. е било представено и определение 623/17.01.2014г. по адм. дело 16179/2013г. на ВАС, първо отделение. Затова тези доказателства са били известни на съда и същият ги е съобразил при постановяване на съдебния акт.

Наред с това ответникът поддържа, че изводът на съда за допустимост на оспорването против заповед ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012г. на

началника на РДНСК, Югоизточен район, е направен не само въз основа на вписването в АДС 2150/07.11.1997г., а въз основа на анализ на всички други доказателства, установяващи собствеността на дружеството върху процесната сграда актове за преобразувания, включване на процесната сграда в активите на предприятието, както и скица от 22.01.2004г. на община Б., неразделна част от решение 952/0503.2010г. по гр. дело 1802/2008г на ВКС.

Относно останалите доказателства, представени с искането за отмяна, ответникът поддържа, че представляват писма, които са адресирани до молителя Сентрал парк Бургас ЕООД и носят дати от преди приключване на устните състезания по адм. дело 11570/2013г. на ВАС, поради което същият е имал възможност да ги представи по делото. Поради това, доказателствата не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Относно писмо изх. 62-00-33/4/15.01.2014г. на зам. кмета на община Б., както и решение 94-К-145/16/20.01.2014г. на община Б., с което е обявено за нищожно удостоверението за търпимост, ответникът твърди, че са били представени по делото в инстанционното производство и затова не са нови доказателства.

По подробни съображения в този смисъл, "Бутед" АД моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо или евентуално да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното:

С решение 1929/11.02.2014г., постановено по адм. дело 11570/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, което е предмет на искането за отмяна, по касационни жалби на началника на РДНСК, Югоизточен район и на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, е оставено в сила решение 1249/11.06.2013г., постановено по адм. дело 2417/2012г. по описа на Административен съд - гр. Б.. С първоинстанционното решение, по жалба на "Бутед" АД, е отменена заповед ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012г., издадена от началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж, "едноетажна сграда" с идентификатор 07079.604.195.48 по кадастралната карта на гр. Б. /под 48 съгласно помощна схема на РО "НСК" Бургас/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Б., представляващ поземлен имот 129, кв. 53 /бивш кв. 16/ по плана на гр. Б..

В мотивите на решението на тричленния състав на ВАС е прието, че първоинстанционното решение е допустимо, като постановено по допустима жалба, подадена от лице, което претендира права на собственост върху строежа, въпреки че това лице не е посочено като адресат на заповедта. Поради това, че в ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ се прилага чл. 147 АПК. Изложено е, че актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати, а правото на жалба не е ограничено от чл. 147 АПК само по отношение на адресатите на акта. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко го застрашава. Съдът е приел, че в конкретния случай оспорилият заповедта "Бутед" АД е представил писмени доказателства, които сочат, че е собственик на процесния строеж, а именно - АДС 4299/24.04.1974 г. за имот "Складова база - сгради по приложен опис", в който процесната сграда е посочена под 19; последващи актове за държавна собственост, доказателства за преобразуване на предприятия, с включването й в активите им. Съставът на ВАС е подчертал, че административният съд не е компетентен да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи писмени доказателства от "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Представените от оспорващия доказателства са достатъчни, за да се приеме, че процесната заповед е неблагоприятна и засяга правата му на собственик и поради това е активно легитимиран да я оспорва, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Наред с това, съставът на ВАС е приел, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е прието, че строежът е търпим съгласно пар. 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е установено, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г. и е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите към момента на изграждането му, както и по сега действащия закон. Тричленният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че към момента на изграждането на сградата е действал устройствен план, като теренът е бил отреден за складова база, а по сега действащия план строежът се намира в зона за предимно производствена - лека и хранителна промишленост и за преобладаващо обществено обслужващо предназначение, съгласно ОУП. Направил е извода, че процесният строеж е в режим на търпимост и не подлежи на премахване, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в несъответствие на материалноправни разпоредби, както е приел и първоинстанционният съд.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, тъй като Сентрал парк Бургас ЕООД е бил ответник по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Това решение следва да се приеме за неблагоприятно за него, тъй като в инстанционното производство е поддържал становище за недопустимост на жалбата на Бутед АД, респективно за недопустимост на първоинстанционното решение, а съдът ги е приел за допустими, като наред с това е поддържал становище за законосъобразност на оспорения административен акт, а съдът е отменил този акт като незаконосъобразен.

Разгледано по същество на посочените основания, искането за отмяна е неоснователно.

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средства за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия.

В искането за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 3 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Подателят на искането по-конкретно поддържа, че е налице последната от предвидените хипотези съдебното решение е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Под акт на друго държавно учреждение искателят има предвид акт за държавна собственост 2150/07.11.1997г., на който е основан извода на съда за допустимост на оспорването от Бутед АД, предвид вписването в графа 15 на този АДС на текст със следното съдържание: Имотът е включен в капитала на търговско дружество Бутед ЕООД, гр. Б.. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се обосновава с корекцията на вписването в графа 15 на този АДС, извършено със заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител на Бургаска област. От съдържанието на

заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител

се установява, че с нея е наредено да се извърши корекция в АДС 2150/07.11.1997г., като текстът в графа 15 Имотът е включен в капитала на търговско дружество се отменя, а вместо него да се чете: Сградите по акта са изградени със средства на държавата. Тази поправка е нанесена в акта за държавна собственост, в графа 17, забележка 3, като вписването е извършено на дата 31.05.2013г. Заповедта е обжалвана от Бутед АД пред Административен съд гр. Б., който с определение 2250/04.11.2013 г. по адм. дело 1660/2013 г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано от Бутед АД пред Върховния административен съд, който го е оставил в сила с определение 623/17.01.2014 г. по адм. дело 16179/2013 г. на ВАС, първо отделение. В мотивите на това определение е посочено, че

актовете по вписването и отписването /актуване и деактуване/ на имоти от актовите книги за държавна собственост не представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Вписването или отписването на даден имот в актовите книги за държавна собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на държавните имоти. С тези актове се създават права и задължения, но само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, т. е. те са вътрешнослужебни такива. Действията по актуване или деактуване имат правни последици единствено за длъжностните лица от администрацията, отговорни за извършването им, но не са правопораждащи факти и не засягат правата и законните интереси на трети лица.

Отмяната на записването в графа 15 на АДС 2150/07.11.1997г. със съдържание Имотът е включен в капитала на търговско дружество и замяната му с текста Сградите по акта са изградени със средства на държавата, наредени със заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител, не обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, поради това че изменението на посоченото записване в АДС не е осъществено впоследствие, т. е. след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. В съдържанието на т. 3 на чл. 239 АПК ясно е посочено, че актът, на който е основано решението трябва да е отменен впоследствие, т. е. след приключване на инстанционното производство. Това изискване съответства на същността на производството за отмяна, което има за цел да отстрани неправилност на съдебния акт, която се разкрива или чието доказване става възможно след приключване на инстанционното производство. Всички факти и обстоятелства, които са настъпили преди приключване на производството се преклудират. Затова и в основанието по чл. 239, т. 3 АПК е предвидено изискването отмяната на акта /акт на съд или на друго държавно учреждение/, на който е основан съдебния акт, чиято отмяна се претендира, да е последваща, т. е. да е осъществена след момента на основаване /обосноваване, мотивиране/ на съдебния акт с този акт /в разпоредбата е използван израза който впоследствие е отменен/. В конкретния случай отмяната на част от вписванията в АДС 2150/07.11.1997г. е осъществена преди приключване на инстанционното производство, нещо повече - заповед РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител е представена още с касационната жалба пред ВАС и е приета като доказателство по делото /заповедта е приложена на л. 14-16 от адм. дело 11570/2013г. на ВАС, второ отделение, както и на л. 52-57 от същото дело/. В касационното производство са представени също и двете определения, с които жалбата на Бутед АД против тази заповед е приета за недопустима определение 2250/04.11.2013г. по адм. дело 1660/2013г. на Административен съд гр. Б. и определение 623/17.01.2013г. по адм. дело 16179/2013г. на ВАС, първо отделение /съответно на л. 69 71 и л. 103 105/. Освен това, както е прието и подробно е обосновано в посочените определения, заповед РД-17-2/31.05.2013г. не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, затова същата е влязла в сила при постановяването й, а не след приключване на съдебното производство пред ВАС по адм. дело 16179/2013г., както поддържа Сентрал парк Бургас ЕООД в искането. Дори и да се приеме тази теза, както вече се посочи, производството е приключило по време на висящността на касационното производство и окончателният съдебен акт е представен пред касационната инстанция именно от Сентрал парк Бургас ЕООД и е приет като доказателство по делото.

Следователно, отмяната на част от вписванията в АДС 2150/07.11.1997г., дори и да се приравни на отмяна на "акт на друго държавно учреждение", не е осъществена впоследствие по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК и затова не може да обоснове наличието на основание за отмяна на съдебното решение по този текст.

Направеният извод не се променя от обстоятелството, че с решение 251/21.02.2014 г. по адм. дело 2110/2013 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение 9016/27.06.2014 г. по адм. дело 5166/2014 г. на ВАС, трето отделение, е отменена заповед РД-09-79/02.08.2013 г. на областния управител, с която е била отменена заповед

РД-17-2/31.05.2013г. на същия

.

Наред с това, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и поради това, че не е изпълнено още едно от изискванията по този текст съдебният акт, чиято отмяна се претендира да е основан на отменения акт. Разпоредбата има предвид основаване /обосноваване, мотивиране/ на изводите по съществото на правния спор, а не по неговата допустимост, тъй като отмяната на влезли в сила съдебни актове е способ за защита против неправилни съдебни актове. Недопустимостта на съдебния акт е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, което в случая е преклудирано. От съдържанието на искането за отмяна недвусмислено се установява, че целта на искателя Сентрал парк Бургас ЕООД е да бъде пререшен въпросът относно допустимостта на оспорването, направено от "Бутед" АД на заповед ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012г. на началника на РДНСК, ЮИР. Този въпрос е бил обсъждан както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция, като и двете съдебни инстанции са достигнали до извода, че жалбата на Бутед АД е допустима, тъй като същият заявява вещни права върху сградата, чието събаряне е наредено с обжалваната заповед и тъй като административният съд не е компетентен да разреши съществуващия правен спор между Сентрал парк Бургас ЕООД и Бутед АД относно правата върху тази сграда /както и върху останалите сгради, намиращи се в същия имот - поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Б./. Искането на Сентрал парк Бургас ЕООД, предявено като искане за отмяна, по своята същност представлява искане за преразглеждане на въпроса относно допустимостта на съдебното производство, т. е. за провеждане на ново касационно производство, което е недопустимо както поради това, че съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно, така и предвид естеството на производството за отмяна като извънредно извънинстанционно производство за отмяна на неправилни съдебни актове.

Предвид изложеното, решението по адм. дело 11570/2013г. на ВАС, второ отделение, чиято отмяна се иска, не е основано на вписването в графа 15 в АДС 2150/07.11.1997г., което е отменено и заменено с друго със заповед

РД-17-2/31.05.2013г.

на областния управител. Това вписване е обсъдено /наред с други доказателства/ при преценката относно допустимостта на жалбата на Бутед АД. Въпросното вписване няма значение за изводите на съда по съществото на правния спор дали са изпълнени предпоставките за премахване на строежа и в частност дали е налице незаконен строеж и дали същият попада в режима на търпим строеж по смисъла на пар.16, ал. 1 ПР ЗУТ. Заличаването на удостовереното в графа 15 на АДС 2150/07.11.1997 г. обстоятелство, че сградите по приложения към него опис са внесени в капитала на Бутед ЕООД, не се отразява на изводите на съда за материална незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж.

Наред с изложеното, съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост актът за държавна собственост е официален документ, с който държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост, т. е. този акт удостоверява или констатира вече възникнал правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на собственост на държавата. Това изрично е прогласено в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС, според която актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. В този смисъл актът за държавна собственост и направените в него отбелязвания не пораждат права по отношение на държавата и другите субекти, вписани в него. Затова съществуващият в случая спор за собственост между искателя Сентрал парк Бургас ЕООД и Бутед АД върху сградата, предмет на отменената заповед, следва да бъде разрешен от гражданския съд, а не в съдебноадминистративното производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 225 ЗУТ. Следва в тази връзка да се има предвид, че спорът за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Б., както и върху сградите, построени в същия имот, сред които е и сградата, чието премахване е наредено със заповед ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012г. на началника на РДНСК, ЮИР, е предмет на висящи съдебни производства пред Окръжен съд - гр. Б. - търг. дело 536/2013г. и гр. дело 544/2012г., съгласно представените удостоверение 2985/22.05.2014г. и 4223/25.07.2013г. на ОС - гр. Б..

Предвид всички изложени съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Не е налице и другото основание за отмяна, чиято правна квалификация е посочена в съдебното заседание по делото по чл. 239, т. 1 АПК. В тази разпоредба е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

В случая като нови доказателства са представени следните документи: 1. писма изх. 70-00-2705/3/17.05.2013г., 70-00-2705/5/21.05.2013г. и 62-00-33/4/15.01.2014г., които според искателя установяват обстоятелството, че не съществува генерален план на община Б., което било от съществено значение за спора, тъй като този документ обосновал извода на съда за търпимост на строежа и за незаконосъобразност на издадената заповед за премахване;

2. решение изх. 94-К-145/16/20.01.2014г. на община Б., с което е прогласена нищожността на удостоверение за търпимост 94-К-145/13.04.2011г., издадено на Бутед АД, което било от съществено значение за спора, тъй като това удостоверение обосновало извода на съда за търпимост на строежа.

Нито един от посочените документи не представлява ново доказателство, нито установява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като документите са съществували по време на висящността на инстанционното производство и са били известни на искателя Сентрал парк Бургас ЕООД. Писмо изх. 62-00-33/4/15.01.2014г. /неправилно посочено в искането с номер 62-00-33/

3

/ и решение изх. 94-К-145/16/20.01.2014г. са представени в касационното производство /приложени, съответно на л. 106-107 и л. 98-102 от адм. дело 11570/2013г. на ВАС/, т. е. те са били приобщени към доказателствения материал по делото. Другите две писма - изх. 70-00-2705/3/17.05.2013г. и 70-00-2705/5/21.05.2013г., видно от съдържанието им, са адресирани до Сентрал парк Бургас ЕООД и са издадени във връзка с негови искания до съответния административен орган, поради което са му били известни, докато производството е било висящо и по отношение на тях не е изпълнено изискването да не са могли да бъдат известни на страната /т. е. на подателя на искането за отмяна/.

Поради това че всички доказателства, които се представят като нови и на които Сентрал парк Бургас ЕООД основава искането си за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК не са нови по смисъла на тази разпоредба, то не следва да бъде обсъждано изпълнението на останалите изисквания за допускане на отмяна на това правно основание. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, искането на ответника по искането за отмяна Бутед АД за присъждане на разноските за това производство, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски в размер на 720 лв. за изплатено по касов път адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Г. по договор за правна защита и съдействие 15637/02.09.2014г. на АК гр. Б., фактура 162/02.09.2014г. и разходен касов ордер 320/02.09.2014г. Поради това, в тежест на подателя на искането за отмяна следва да бъдат възложени разноски в този размер.

С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

подаденото от Сентрал парк Бургас ЕООД гр. Б., представлявано от управителя З. Г. С., искане за отмяна на влязлото в сила решение 1929/11.02.2014г., постановено по адм. дело 11570/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение 1249/11.06.2013г., постановено по адм. дело 2417/2012г. по описа на Административен съд - гр. Б., на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК.

ОСЪЖДА

Сентрал парк Бургас ЕООД - гр. Б., ул. Сердика 2А, представлявано от управителя З. Г. С., да заплати на Бутед АД - гр. Б. ул. Ц. К. 166, представлявано от изпълнителния директор Н. П. Ш., сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща направените разноски за производството за отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Е./п/ Н. М./п/ А. Д./п/ Г. Г.

А.Д.