Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ.
Образувано е по жалба на И. Л. А.-Трендафилова от гр. В. против решение по точка 41 от протокол 16 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.04.2013 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност (заеманата длъжност е следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна), за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушила т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнила престижа на съдебната власт. По съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Допълнителни аргументи в подкрепа на исканията са развити от жалбоподателката и процесуалните й представители адв.. К. и адв.. А. в съдебно заседание и в писмена защита.
О. В. съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Заинтересованата страна - окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Варна, не изразява становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд.
За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:
Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 06.11.2012 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура Варна за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ на И. Л. А. Т. следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна, за извършени действия, с които е нарушила правилата, въведени с КЕБПМ (пот. 4.1 и т. 4.4) и е накърнила престижа на съдебната власт дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. С решение по доп. т. 7.1. от протокол 50 от 22.11.2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на И. Л. А.-Трендафилова и по т. 7.2. на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело 12/2012 г. по описа на ВСС. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърдяните нарушения дисциплинарният състав е провел три заседания на 18.12.2012 г., на 05.02.2013 г. и на 12.02.2013 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Г. П. Б., И. С. А., Д. Н. С., Н. Б. П., Н. И. Н., С. П. Т., С. Д. Д., П. Н. Г., С. А. К. и П. Б. Д., и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.
С решение изх. 10-00-013/11.04.2013 г. дисциплинарният състав е приел, че И. Л. А.-Трендафилова, следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, е извършила действия, с които виновно е нарушила т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е накърнила престижа на съдебната власт дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Асенова-Трендафилова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 10 месеца. В мотивите на решението на дисциплинарния състав са описани личните действия на привлечената към дисциплинарна отговорност, медийният им отзвук и общественият резонанс. П. е за установено, че на 22.10.2012 г. около 9.15-09.20 часа (в работно време) в сградата на Окръжен следствен отдел в гр. В. (на работното място) блъснала, одрала и ударила своя колежка (следовател С. Д.). Събитието намерило широк отзвук в средствата за масова информация и в интернет. Поведението на Асенова-Трендафилова не е било основано на взаимно уважение и толерантност, благоприличие и почтеност, и е недопустимо за следовател, към когото обществените очаквания за етика са съвсем различни. С извършеното тя е формирала в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна да решават разногласията си с физическо насилие, което създава негативна нагласа в обществото и намалява общественото доверие в съдебната система. Решението е подписано с особено мнение от докладчика, който е и председател на състава по дисциплинарното дело, по съображения, че предложеното наказание не съответства на характера и тежестта на установените нарушения, а съответстващо би било дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Същевременно в особеното мнение е посочено, че изготвилият го се солидаризира с приетата от мнозинството на състав фактическа обстановка и правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение.
Решението заедно с преписката е предоставено на председателстващия ВСС, който го е внесъл за разглеждане в съвета. В проведеното на 25.04.2013 г. свое заседание Висшият съдебен съвет е изслушал лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и е обсъдил решението на дисциплинарния състав, като във възникналата дискусия между членовете на съвета не е било спорно дали Асенова-Трендафилова е извършила вменените й дисциплинарни нарушения (това за всички изказали се е било вън от съмнение), а какво наказание се следва за тях. Последвали са тайни гласувания, при първото от които предложението на мнозинството от дисциплинарния състав с 8 гласа за, 12 гласа против и 2 гласа въздържали се не е било прието, а при второто с 14 гласа за, 8 гласа против и 0 гласа въздържали се ВСС е наложил на Асенова-Трендафилова най-тежкото дисциплинарно наказание (съобразно предложението в особеното мнение на докладчика по дисциплинарното дело я уволнил), като е приел, че с поведението си следователката виновно е нарушила т. 4.1 и 4.4 от КЕПБМ и е накърнила престижа на съдебната власт дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателката и нейните повереници пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2-5 от АПК.
Издаденото решение по точка 41 на протокол 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет на 25.04.2013 г. е в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2, б. а от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Свидетелските показания са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като е направен задълбочен и прецизен анализ, (противно на твърдяното от жалбоподателката), и надлежно е мотивирано на кои от тях и доколко се дава вяра, а кредитирани по този начин, те коректно описват случилото се именно както го е възприел дисциплинарния състав. Обосновано последният не е дал вяра на защитната версия на Асенова-Трендафилова, която застъпва тезата, че е била словесно и физически нападната в кабинета си от колежката си Димитрова и действията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице били в резултат на самозащита, защото кредитираните показания изцяло и обективно подкрепят разказаното от пострадалата и разкриват вътрешната неубедителност на обясненията на Асенова-Трендафилова, като опровергават твърдението й, че е възможно да е причинила установените от съдебен лекар наранявания на пострадалата, но това е станало при условията на неизбежна отбрана - за да се защити от противоправно нападение. Анализът на доказателствения материал не установява започнало от Димитрова непосредствено противоправно нападение спрямо Асенова-Трендафилова, в условията на което неприключило нападение последната да е извършила процесните действия.
От данните по делото явства, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение, още повече че показанията на свидетеля Гаврилов, разпитан в хода на съдебно-административното производство по настоящото дело, с нищо не допринесоха за нейното изясняване касателно конкретно извършеното деяние и общественият му отзвук, но за сметка на това опровергаха твърдението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за пристрастност на някои от разпитаните в рамките на дисциплинарното производство следователи в качеството им на свидетели. Дори и да се приеме, че следовател Асенова-Трендафилова е била в някаква степен афектирана от произтеклото на оперативката, проведена непосредствено преди процесния инцидент в Окръжна следствена служба и от поведението на пострадалата, това не обуславя упражняването на физическо насилие над опонента (и то над друг магистрат в работно време и на работното място). На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон.
Д. В. съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил различни мотиви от тези на дисциплинарния състав по извършеното деяние и виновността на дееца, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателката. При възникналата дискусия във ВСС повечето (видно от резултата от гласуването) от членовете на колегиалния орган са преценили, че следва да се наложи по-тежко наказание от предложеното от мнозинството на дисциплинарния състав, като по този начин са възприели изложеното от докладчика по дисциплинарното дело в особеното му мнение (т. е. неналична е твърдяната от поверениците на жалбоподателката липса на мотиви за вида на наложеното наказание).
Дисциплинарната отговорност е реализирана при стриктно спазване на предвидената в глава ХV от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано от съответния административен ръководител (чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на следовател И. А.-Трендафилова. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия член чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. Решението заедно с преписката е предоставено на председателстващия ВСС съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, а Висшият съдебен съвет в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ.
Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Фактите по делото поотделно и в тяхната съвкупност установяват наличието на дисциплинарни нарушения, изразяващи се в съществено отклонение от правно дължимото и очаквано поведение на магистрата с демонстрираното, което е довело до противоправност на осъществените действия и виновно реализиране на елементите от фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт.
В случая две дисциплинарни нарушения са осъществени с едно деяние действие. Характерът на двете нарушения на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт, предполагат възможността с едно деяние (действие) да са осъществени и двете нарушения. Мотиви в тази насока органът е изложил, като на база установените по-горе факти и обстоятелства надлежно е доказал с какво личното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на етичните правила и уронва престижа на съдебната власт, какви конкретни действия И. А.-Трендафилова е извършила, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от следователката, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решението на дисциплинарния състав. Посочените в решението на дисциплинарния състав действия, извършени от нея, представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. По делото са налице неопровержими данни, че случилото се е в резултат на конкретни лични действия на И. А.-Трендафилова, което обосновава ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност.
Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни действия от страна на Асенова-Трендафилова, като е установено нейно активно поведение, без което е нямало да се стигне до процесната ръкопашна схватка между две следователки.
Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, защото нарушава изискването за вежливост и толерантност по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на следовател Асенова-Трендафилова дисциплинарни нарушения са доказани.
И. А.-Трендафилова е консумирала виновно нарушенията, за които е наказана, и дисциплинарната й отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието дисциплинарно нарушение като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.
Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност съгласно цитираните норми от КЕПБМ, защото дисциплинарно наказаният магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях.
Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот.
В частност, визираните в раздел втори, точка четвърта от КЕПБМ правила за поведение произтичат от принципа за вежливост и толерантност, който има основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Съгласно т. 4.1 от КЕПБМ, поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държане, а в обществените и служебните контакти той трябва да бъде учтив и любезен. Точка 4.4 от кодекса въвежда изискване колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт.
Именно гореописаните правила са нарушени с действията на следовател И. А.-Трендафилова в процесния случай. От гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за морал и възпитание, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, накърняващи авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция като цяло. В случая укоримостта на поведението произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация следовател на работното си място и в работно време да упражни физическо насилие върху друг следовател. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 4.1 и 4.4 от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателката в обществото като следовател, представител на съдебната власт, а оттам и до накърняване престижа на съдебната власт. С поведението си следователката е формирала в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите да разрешават разногласията си с физическо насилие, което следователят не бива да си позволява с оглед изискванията на службата.
По делото не се спори досежно това, че в обществото съществува негативно обществено мнение касателно деяния като процесното, което силно ерозира доверието на хората в правосъдната система. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. Статутът на Асенова-Трендафилова като следовател изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Обществото не би желало ежедневно упражняваната от магистратите власт да се осъществява от хора със спорна репутация, поради което поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност.
Неоснователни са и останалите жалбоподателови възражения. Противно на твърдяното, в решението на дисциплинарния състав е извършен прецизен и задълбочен коментар както на свидетелските показания, така и на всички относими писмени доказателства, като тези, които не касаят процесния случай, основателно не са обсъждани. Позоваването на образуваното и неприключило наказателно производство във връзка със същия случай не обслужва тезата, която се силае да докаже жалбоподателката, доколкото съгласно чл. 307, ал. 7 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната, ако такава се предвижда.
Предвид изложеното акта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на И. А.-Трендафилова, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателката за извършване на вменените й (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Установеното от ВСС действие правилно е преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. Доказано е виновното извършване на нарушението, като е налице и причинна връзка, доколкото без реализираното поведение не биха били нарушени правилата на морала и не би се предизвикало отрицателно отношение към съдебната власт. С широкия отзвук на случая са създадени съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, накърнен е нейния престиж, авторитет и доброто й име като основен стожер на държавността.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, предизвикало силен негативен обществен отзвук, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителката, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в пледоарията на адв.. А. становище, че за определяне на вида на наказанието в случая не са от значение чисто професионалната дейност на доверителката й при изпълнение на служебните й задължения, както и писането на сигнали от Асенова-Трендафилова до различни институции. Фактите и обстоятелствата досежно броя на свършените от следователката дела, качеството на работата й и т. н., биха имали пряко отношение към атестацията на един магистрат или косвено евентуално при реализиране на дисциплинарна отговорност за извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. т. 1, 2 и 5 от ЗСВ (в случая обаче вменените на дисциплинарно-наказаното лице нарушения са по точки 4 и 5 на ал. 4 от чл. 307 на ЗСВ), но нямат отношение в процесния казус към критериите, които чл. 309 от ЗСВ сочи като такива, които детерминират вида на наказанието. Писането на сигнали е конституционно право, за упражняването на което поначало авторката им не би могла да носи отговорност (такава би могло да бъде ангажирана, ако в тях се обективират неверни и клеветнически твърдения или се извършва набедяване).
Противно обаче на твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателката в тази връзка, видът на наказанието е определен не съобразно горното, а по критериите на чл. 309 от ЗСВ, като в това отношение формираното мнозинство при гласуването във ВСС е възприело изложеното в особеното мнение на докладчика по дисциплинарното дело. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителката. Видът на наложеното наказание е съобразен с всички обстоятелства, които са свързани с конкретното нарушение. Както бе отбелязано и по-горе, макар и в друг контекст, дори и да е имало предизвикване с думи от другата участничка в инцидента, и Асенова-Трендафилова да е била афектирана от думите на завеждащия следствения отдел, отправени към нея по време на оперативното съвещание на службата, с оглед драстичния характер на случилото се и неговите последици (побой в коридорите на Варненското следствие над колежка и изключително силен негативен обществен отзвук), това по никакъв начин не обуславя превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите такива, камо ли несъразмерна тежест на наложеното наказание за извършеното нарушение. Наложеното наказание е съразмерно на установеното дисциплинарно нарушение, касаещо тежко нарушение на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, обективирано в поведението на жалбоподателката при процесния инцидент на 22.10.2013 г.
Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на спора няма основание да бъде уважено и акцесорното жалбоподателово искане за присъждане на сторените деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Л. А.-Трендафилова от гр. В. против решение по точка 41 от протокол 16 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.04.2013 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. П./п/ Н. Г.
Н.Г.