Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Г. И. срещу решение 2771 от 13.03.2015 г. по адм. д. 14892/2014 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с която да се уважи жалбата му против решението на Висшия съдебен съвет.

Висшият съдебен съвет, чрез В. Михов, взема становище за неоснователност на жалбата.

Останалите ответници по жалбата не вземат становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна.

Върховният административен съд - петчленене състав - колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение, мнозинството на тричленния състав на шесто отделение на Върховния административен съд, е отхвърлил

жалбата на Г. И. И., прокурор в Районна прокуратура - гр. П., срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 68.1 на протокол 50 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. За да постанови решението си съдът е приел, че

при проведеното дисциплинарно производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на направения от Висшия съдебен съвет извод, че с проявеното от него бездействие досъдебни производства, по четири от които е изтекла и давността по чл. 81, ал. 3 НК, прокурор Г. И. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Наложеното му дисциплинарно наказание "порицание" съответства на тежестта на нарушението и останалите обстоятелства по чл. 309 ЗСВ, поради което оспореното от него (от прокурор Иванов) решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно. Решението е правилно. Наблюдаващият прокурор

осъществява постоянен надзор за своевременното провеждане на разследването (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК), като проучва и проверява всички материали по делото (чл. 196, т. 1 НПК). В този смисъл са и методическите указания...