Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Р. Д. чрез пълномощника му адв.. Ч. срещу Решение 863/26.03.2014 г., постановено по адм. дело 2610/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна Кметът на Р. С., О. П. не се представлява по делото и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на К. Д. против Заповед 13РД09-352/30.07.2013 г. на кмета на Р. С., О. П., с която на основание чл. 65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗОбС и чл. 80, ал.1 и 2 от НРПУРОИ на О. П. е разпоредено изземването на държан от него без правно основание недвижим имот частна общинска собственост, едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно касае се за имот частна общинска собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, а жалбоподателят го заема без основание.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят.

С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание.

Не е спорно по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, сграда в гр. П., като собствеността на О. П. върху него е доказана по делото с акт за частна общинска собственост и не се оспорва от жалбоподателя. При безспорно установеното право на собственост на общината правилен е и извода на съда, че този имот се държи без правно основание от Далип. Правото на задържане, на което се е основава жалбата, правилно е отречено от първоинстанционния съд като законово основание, препятстващо изземването на имота по чл.65, ал.1 от ЗОбС. Безспорно е по делото, че е налице прекратен по установения ред, при осъществен и съдебен контрол договор за наем, основавал държането на имота от жалбоподателя,. Продължилото фактическото обитаване след това не обуславя незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед, тъй като не е основание за владение или държане по смисъла на закона. Изложените както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция съображения за вложени средства за ремонт на имота, предмет на изземване, са неотносими към законосъобразността на заповедта по чл.65 ал.1 от ЗОбС. Произтичащите от наличието на извършени подобрения в имота отношения между страните не може да бъдат разрешени в производството по оспорване на заповедта да изземване, както правилно е прието в обжалваното решение.

Доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение не се споделят от настоящата инстанция. То съдържа необходимите и изискуеми се от закона фактически и правни съображения. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, кои съдът не възприема като неотносими към повдигнатия съдебен спор, обсъдени са доводите на жалбоподателя, относими към него. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 863/26.03.2014 г., постановено по адм. д.2610/2013 год. по описа на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П. П.П.