Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР отм.

Образувано е по жалба на И. Й. Й. от град София срещу заповед К-3687/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и при несъответствие с неговата цел, тъй като не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Защитната теза е, че не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основанието по чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност.

Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед К-3687/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи от длъжността "началник на сектор към отдел" Сигнално-охранителна дейност" по допълнителен щат на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената към делото справка към 14.04.2014 г. жалбоподателят има общо 33 години, 7 месеца и 12 дни общ осигурителен стаж, от които 31 години, 7 месеца и 12 дни служебен стаж в МВР. С оспорената заповед е...