Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. П. М. против заповед К-1053/29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски, като настоящото производство е след производство по отмяна на влязло в сила решение.
Ответникът министърът на вътрешните работи, в настоящото производство, не е изразил становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното:
Със заповед от 23.09.2009 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган, разпоредил е да се изготви обобщена справка относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на А. П. М. и е отстранил служителя от длъжност. На 23.09.2009 г. държавният служител е запознат със заповедта и е отбелязал, че отказва да участва в дисциплинарното производство.
На 25.09.2009 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил А. П. М. да даде писмени обяснения, като същият е отказал да стори това.
В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 23.11.2009 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че на 11.09.2009 г. служители на дирекция Вътрешна сигурност МВР са задържали 7 полицейски служители от РУП Б. С. сред, които и Маринов. Задържането е във връзка с образувано на 19.05.2009 г. досъдебно производство, като на служителите включително и на А. М. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по НК. В обобщената справка е посочено, че на полицейските служители са взети мерки за неотклонение, като на Маринов е определена мярка за неотклонение задържане под стража. Отбелязано е, че на А. М. е повдигнато обвинение за извършени престъпления за времето от началото на 2009 г. до 11.09.2009 г. на територията на О. Б. С.. Дисциплинарно-разследващият орган е поискал информация и материали, свързани с досъдебното производство от Окръжна прокуратура Враца, като последната е отказала да предостави такива. В обобщената справка са изброени лицата, които са разпитани в дисциплинарното производство, без да е описано какво е установено от показанията им. Посочено е, че задържането на инспектор Маринов, повдигнатите му обвинения за извършени престъпления и взетата мярка за неотклонение са станали достояние на служители на съдебната система и на МВР и на широк кръг от граждани чрез отразеното в средствата за масово осведомяване. Направено е заключение, че по този начин е уронен авторитета на полицията, като с неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред от служителя се намалява и дори губи общественото доверие в полицията. Дисциплинарно разследващият орган е обосновал извършеното от служителя дисциплинарно нарушение с повдигнатите на служителя обвинения за извършени престъпления. Направен е извод, че държавният служител е извършил нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е квалифицирал същото като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 23.11.2009 г. и на 24.11.2009 г. е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган.
На 24.11.2009 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище.
На 29.01.2010 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на А. П. М. дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от началото на м февруари 2009 г. до 11.09.2009 г. на територията на Община бяла С. М. е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, превишил властта и правата си по Закона за движението по пътищата и правилника за неговото приложение относно охрана по безопасност на движение, извършване на проверки на МПС при осъществяване на пътния контрол по използване, отчитане и отразяване на технически средства (алкотест дрегер и трафик радар); от неустановен момент до 11.09.2009 г. в дома си е държал огнестрелно оръжие и различно количество боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това т. е. използвал е служебното си положение за лична облага или облага на трети лица; на 11.09.2009 г. е задържан и привлечен като обвиняем по чл. 282, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от НК по досъдебно производство 82/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. В., действие, станало известно на граждански лица, служители на МВР и на органите на съдебната власт, с което е нарушил т. 4, 7, 8, 64 и 65 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, с което се уронва престижа на службата. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 227, ал.1, т. 7, предложение първо, второ и трето и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставената резолюция. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР отм. . Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР същата не съдържа мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Посочените в заповедта периоди не установяват времето на извършване на нарушенията, още повече че в административният акт не са посочени действията или бездействията, с които служителят не е изпълнил служебните си задължения, превишил е властта и правата си по Закона за движението по пътищата и правилника за неговото приложение относно охрана по безопасност на движение, извършване на проверки на МПС при осъществяване на пътния контрол по използване, отчитане и отразяване на технически средства. Фактът, че на служителя са повдигнати обвинения за престъпления от общ характер не обосновава извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В заповедта не са описани действията, с които Маринов е осъществил нарушение на т.4, 7, 8, 64 и 65 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Независимо, че в заповедта е налице позоваване на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище, то в случая изложените в същите съображения не могат да заместят липсата в оспорената заповед на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание. Видно от обобщената справка и становището е, че липсва каквато и да било индивидуализация на дисциплинарните нарушения, допуснати от жалбоподателя. Освен това дисциплинарно разследващият орган е предложил дисциплинарното наказание да се наложи за допуснати нарушения на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, а цитираните в заповедта нарушения са съответно на т. 4, 7 , 8, 64 и 65 от същия. Следователно в заповедта не са изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, установяващи нарушение на цитираните в същата правила от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР.
Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалноправните норми на закона. Фактът, че на служителя са повдигнати обвинения за умишлени престъпления от общ характер не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Действително дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, но в случая не са описани каквито и да било действия или бездействия на служителя, с които същият е допуснал нарушение на етичните правила и е уронил престижа на службата. Видно от приложените по делото писмени доказателства постановление за прекратяване на наказателното производство и влязла в сила присъда, е че по отношение повдигнатите обвинения по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 261 ал. 1 и по чл. 339 от НК наказателното производство е прекратено, а с влязла в сила присъда жалбоподателят е оправдан за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно след като с влязла в сила присъда е установено, че държавния служител не е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения и които са послужили като основание за издаване на оспорената заповед, то следва, че Маринов не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Що се отнася до цитираните правила на т. 4, 7, 8, 64 и 65 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то това нарушение е обосновано от дисциплинарно наказващият орган единствено въз основа на повдигнатите на служителя обвинения. Както бе посочено по-горе в заповедта не е описано, с кои свои действия, извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно след като държавния служител не е осъществил дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение, и квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 210, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.
Оспорената заповед е незаконосъобразна и по отношение на посоченото в заповедта нарушение на чл. 227, т. 7 от ЗМВР отм. , тъй като в същата не са описани действия, обосноваващи извод за извършване на такива нарушения.
С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. , поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на А. П. М. направените по делото разноски в размер на 2715 лв., от които 15 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство и 2400 лв. заплатена адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено. Разноски изразяващи се в адвокатско възнаграждение по адм. д. 3758/2010 г. не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че адвокатско възнаграждение е уговорено, но не е налице отбелязване същото да е заплатено.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед К-1053/29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на А. П. М. сумата 2715 лв. (две хиляди седемстотин и петнадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
И.Д.