Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. Х." - И. Ф. Х. от гр. З., обл. Смолян, против Решение 1479/10.03.2014 г., постановено по адм. дело 5878/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед А - 0 - 063/14.05.2013 г., на Главен директор на Главни дирекция "Инспекция за държавен технически пнадзор", към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която се заличава ЕТ "И. Х." от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, монтиране и преустройване на съоръжения с повищшена опасност. Със заповедта е обезсилено удостоверение ПД133/15.04.2009 г., на ЕТ "И. Х." за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - Главния директор на Главни дирекция "Инспекция за държавен технически пнадзор", към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касционната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. Х." - И. Ф. Х. срещу Заповед А - 0 - 063/14.05.2013 г., на Главен директор на Главни дирекция "Инспекция за държавен технически пнадзор", към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че при условията на обвързана компетентност административният орган издава заповед с която заличава лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилва издаденото удостоверение при наличие на системни нарушения по чл.36а, ал. 3 или на чл. 36, ал. 3 и ал. 3 от ЗТИП. При безспорно установените нарушения административният орган е изпълнил законовото си задължение и е издал обжалвания акт при спазване на материалния закон и административно - производствените правила. Решението е правилно.

Видно от данните по делото съдът е обсъдил всички относими доказателства във връзка с издадената заповед на главен директор на ГД Инспекция за държавен технически надзор и правилно е приел, че актът е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 36а, ал. 3 и ал. 4 от ЗТИП. При издаване на административния акт председателят на ДАМТН действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 и 3 от ЗТИП във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 3/17.01.2001 година (НБЕТНА) е длъжен да предприеме мерките предвидени в чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП заличаване на лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилване на издаденото удостоверение. В тази връзка обжалваната заповед е мотивирана с посочване на правното и фактическо основание отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като фактическо основание е посочена проверката извършена на 10.04.2013 година, обективирана в протокола на комисията, съгласно който жалбоподателя не отговаря на изискванията по чл.36, ал. 2 и 3 от ЗТИП респ. чл. 4, ал. 2, т. 2 от НБЕТНА не е притежавал правоспособност за упражняване на професията монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори втора степен. Това правнозначимо обстоятелство не е било налице към момента на проверката и факта, че неговият син Ф. Х. е притежавал такава правоспособност за упражняване на професията, не променя фактическата обстановка и е ирелевантно, тъй като трудовият договор между двамата е бил прекратен. Следователно към момента на проверката жалбоподателят не е отговарял на законоустановените изисквания, като не е разполагал с двама наети по трудово правоотношение асансьорни монтьори и с минимално необходимото материално техническо оборудване съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3, б. а от НБЕТНА.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1479/10.03.2014 г., постановено по адм. дело 5878/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ К. А. И.Р.