Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж. М., гражданин на Армения, против решение 2812 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело 1516 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението.

Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата.

Настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Ж. М., гражданин на Армения, против решение 1346/20.08.2013 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, съгл. Заповед за заместване 03-425/09.08.2013 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че

обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на административнопроизводствените правила. Счел е, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8 и 9 от ЗУБ е правилен и обоснован. Посочил е, че видно от бежанската история

търсещият закрила не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или...