Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
С решение от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 148/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана е отхвърлена жалбата на М. Ж. Т. от с. гр., срещу заповед № З-137/26.01.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР - Монтана, за изземване на притежаваното от него свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС).
Недоволен от решението, М. Т. го обжалва в срок, релевирайки доводи за неправилност поради допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения, че преди постановяване на оспорената заповед, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, касаторът е възстановил 1/3 от първоначалния брой на предвидените контролни точки, поради което не е налице възприетото от органа фактическо основание за изземване на СУМПС.
Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР, Монтана, не ангажира становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна.
Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество.
С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 5 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 29.12.2006 г. - 22.02.2008 г. С изчерпване лимита на контролните точки, М. Т. е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм. , ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС". Решението е правилно.
Съгласно чл. 4 от действалата към датите на извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.), наричана по-долу за краткост Наредба № І-13/12.02.2003 г.
Въз основа на точен анализ на така описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отбелязъл е, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяне на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото (Арг.: чл. 5, ал. 1 от приложимата към казуса Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., респ. - чл. 5 от действащата понастоящем Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. и чл. 23 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г.).
Неоснователно е възражението за липса на възприетото фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че Тодоров е възстановил контролни точки, на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Доводът за така релевираното нарушение на материалния закон от страна на административния съд, жалбоподателят обосновава с факта, че е завършил успешно курс за допълнително обучение, и по този начин са му били възстановени контролни точки, чието наличие опровергава изводът за изчерпан лимит по Наредба № І-139/2002 г. Позовава се на представеното удостоверение № 48/29.12.2007 г. за преминато допълнително обучение (л. 4 от делото), но не спори, че едва на 3.03.2009 г. е заплатил дължимата глоба въз основа на влязлото в сила НП № 2039/18.05.2007 г. на РУ на МВР, Монтана, цитирано в заповедта за прилагане на ПАМ (Виж: удостоверение на л. 32). Не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнил изискването на чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. да подаде заявление за възстановяване на контролните точки (приложение № 6) в структурното звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет .
При установените факти, преценката на решаващия съд за законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ е правилна. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидно
стта на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи.
В контекта на нормативното предписание наличието на непогасено публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК препятства възможността за възстановяване на отнети контролни точки, независимо от успешното приключване на курса за допълнително обучение. В тази насока не са изпълнени комулативно предвидените предпоставки на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и при условие, че касаторът не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за частично възстановяване на контролните точки, не може да се позовава на права, произтичащи от преминатото допълнително обучение.
За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано още, че административният орган е приложил правилно материалния закон, позовавайки се в заповедта си за изземване на СУМПС на отменената Наредба № І-139/16.09.2002 г., а не на актуалната
Наредба № Із-1959/27.12.2007 г., в сила от 15.02.2008 г. В § 2 от ПЗР към последната е изрично регламентирано, че отнемането на контролни точки по образуваните преди влизането й в сила административно-наказателни преписки се извършва по реда на отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. (действала към момента на извършване на съответните нарушения). Ето защо, възприемайки тази квалификация, съдът не е допуснал твърдяното нарушение при преценка законосъобразността на акта .
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и пралагането на ЗДвП. Решаващият съд е провел контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на Административен съд - Монтана, решението следва да остане в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 148/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. В./п/ П. Н.
В.А.