Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Й. А. П. против решение №4035/14.04.2006 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело №11195/2005 г. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - областният управител на О. Р., не е изразил становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Й. А. П. от гр. Р. срещу заповед № 9500-567/07.11.2005 г. на областния управител на О. Р., с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения, че жалбодателят е незаконно репресиран по см. на чл. 1 от ЗПГРРЛ и е лице от визираните в категорията на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ - незаконно задържани в поделенията на МВР и други места, поради което има право на обезщетение по този закон. Правото на обезщетение за лицата по чл. 1, т. 2 ЗПГРРЛ е регламентирано в чл. 9 от с. з. и се заключава в изплащане на месечна добавка към получаваната пенсия, чиито размер се определя съобразно времето на незаконна репресия. Съдът е посочил, че лицата по чл. 1, т. 2 ЗПГРРЛ не са измежду тези, които имат право на еднократно парично обезщетение на основание чл. 2 от с. з.,...