Съдебното производство по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК е образувано по молба на Д. Л. М., Л. Л. М. и от Б. Л. М., всички от гр. С. за отмяна на решение № 784/26.01.2005 г. постановено по адм. дело № 3701/2004 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.

В молбата за отмяна молителят поддържа, че "касационният съд в нарушение на съдопроизводствените правила недопустимо е надхвърлил собствената си компетентност като е постановил ново решение по същество на административния спор. С постановеното решение по същество на претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ съдът е лишил молителите от възможността за защита на техните права, защото постановеното решение е необжалваемо".

По изложените в молбата за отмяна съображения молителите поддържат, че необжалваемото решение е неправилно поради неефективно участие на молителите като страна в касационното производство и следва да бъде отменено като постановено "в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и начала на чл. 7, чл. 8, чл. 15 и чл. 39 ЗВАС".

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени основателността на молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е"ГПК с оглед на поддържаните доводи за неправилност на необжалваемото решение постановено по адм. дело № 3701/2004 г. по описа на ВАС, ІІІ намира, че е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С решението, предмет на молбата за отмяна, съдът в производство по чл. 34 ЗВАС образувано по касационна жалба на молителите срещу решение постановено по адм. дело № 2507/2002 г. по описа на Софийския градски съд е решил спора по съществото на делото - решил е окончателно претенцията на жалбоподателите за обезщетение по реда на ЗОСОИ.

Съдът на основание правомощията си по чл. 40, ал. 1 ЗВАС е отменил решението на въззивния съд като е отменил обжалваните административните заповеди на областния управител на област С. и е отхвърлил жалбите на молителите срещу отменените административни заповеди.

Вярно е, че с решението на СГС не е спазена императивната разпоредба на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ като не е решил окончателно претенцията за обезщетяване по ЗОСОИ, което нарушение на закона е отстранено с решението на касационната инстанция.

С постановеното решение касационният съд "не е недопустимо надхвърлил собствената си компетентност в нарушение на съдопроизводствените правила" както се поддържа в молбата за отмяна и това "нарушение" не е основание за отмяна на съдебното решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК.

С разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК са посочени няколко отменителни основания със самостоятелно приложено поле на всеки фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденото на делото - т. е.

нарушение на съдопроизводствените правила, но обезпечаващи участието на страните в съдебното производство.

За конкретния случай молителите не се позовават за неправилност на решението поради неучастието им като страна в производството пред касационната инстанция или, че не са били надлежно представлявани пред тази инстанция, които обстоятелства са процесуално условие за основателност на молбата за отмяна на съдебното решение по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК.

Водим от горното Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ : ОСТАВЯ

без уважение молбата подадена от Д. Л. М., Л. Л. М. и от Б. Л. М., всички от гр. С. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 784/26.01.2005 г. постановено по адм. дело № 3701/2004 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. И./п/ П. Г./п/ Б. К./п/ В. К. П.И.